"Пропагандното използване на аналогията с Кримската война е нож с две остриета за Русия. Тя загуби тази война, а историческите паралели с нея могат да доведат до неблагоприятни аналогии за руската агресия днес."

Така отговори на въпрос дали сравненията на прорурски историци и анализатори между войната в Украйна и Кримската война от 1853 г. предвещават разгарянето на на нов военен конфликт на територията на Европа политологът доц. Огнян Минчев. Той обаче уточни, че руската пропаганда често работи нелогично и използва исторически аналогии не с цел обективност, а за емоционално въздействие върху аудиторията.

Тема на днешното предаване „Видимо и невидимо:Контрапропаганда“ бе набиращия сила нов опит на Кремъл да използва историята за пропаганда. Кримската война обаче може да бъде полезна на руските пропагандони в два аспекта, подчертава анализатора: да създаде образ на Русия като жертва (тъй като през Кримската война руската империя се изправя срещу обединените сили на Британската империя, Франция и Османската империя, което може да се използва като аналогия за настоящата западна подкрепа за Украйна, б.р.); и за да ромднтизира руската борба за „топлите морета“. „Трябва да отдадем дължимото на майсторския клас на руската пропаганда. Москва представя реалностите в превратна светлина и създава паралели със случили се исторически събития, за да продава добре опаковани лъжи, които обслужват политическите интереси на управляващите в Кремъл", признава анализаторът. И припомня, че русия винаги е искала да контролира Черно море и да има достъп до Средиземно море,  за да обясни защо историческият разказ за "вечната борба срещу Запада" лесно се вписва в руския пропаганден наратив. 

Крим има ключово значение за баланса на силите в Черно море. Не случайно имперските амбиции да получи излаз на „топлите морета“ през проливите Босфора и Дарданелите датират от началото на 18 век. Русия винаги е искала да контролира Черно море и да има достъп до Средиземно море. Но Украйна оспори руския контрол над Черно море без голям военноморски флот, използвайки дронове и ракети.  Затова според доц. Минчев  „опитът за постигане на примирие в Черно море цели свалянето на ограниченията за вкарване на руски военноморски съдове през проливите. Ако русия получи тази възможност, ще възстанови своя имперски контрол над Черно море“.

Анализаторът прогнозира нова роля на Великобритания и Франция: "Те ще бъдат част от едно партньорско усилие за създаване на много по-солидна база за отбрана на Европа. Това ще включва сериозни инвестиции във въоръжаване, развитие на военната промишленост и механизми за стратегическо сътрудничество." Що се отнася до Турция, тя играе сложна роля – Анкара балансира между Москва и Запада, но в дългосрочен план интересите ѝ по-скоро съвпадат с тези на НАТО и ЕС, отколкото с руските амбиции. Засилва се и европейската отбрана  – Франция, Великобритания и Германия, а също и Полша, започват да мислят за по-автономна европейска сигурност, което ограничава възможностите на русия да разделя Запада. 

В този сложен геополитически пъзел България е избрала да бъде пасивна. Но регионалните промени могат да я засегнат в няколко аспекта. От една страна, вероятно ще бъде засилен натиска за военно присъствие на НАТО във Варна – идеята за натовска база там беше обсъждана, но политическите и финансовите фактори в България попречиха на осъществяването й досега. От друга страна България може да стане по-зависима от стратегическите оси Изток-Запад: развитието на търговски и инфраструктурни коридори през Черно море и Каспийско море може да й даде икономически тласък, но русия се стреми да предотврати това и за съжаление част от политическия елит съдейства на деструктивните й усилия. 

България трябва да намери начин да балансира между геополитическите сили. „Българските правителства се страхуват да не влязат в директен конфликт с русия и Турция. Но като част от НАТО и ЕС, България не може да остане настрана от процеса на изграждане на стратегическа ос Изток – Запад", категоричен е доц. Огнян Минчев. 

В заключение политологът прогнозира, че тъй като руското информационно влияние в България остава силно, опитите за внушаване на алтернативни исторически и геополитически разкази ще продължат.