От края на 2016 г., когато у нас започна най-голямата в съвременната ни история регулаторна реформа, животът в България не се е подобрил съществено.

Такава позиция изрази пред бТВ доц. Тони Димов от Центъра за оценка на въздействието на законодателството.

Реформата е свързана с въвеждането на нови правила за оценка на въздействието на закони и обществени консултации в процеса на създаване на закони. 

„Ние сме постигнали някакви сериозни успехи. Промените, които станаха в Закона за нормативните актове в края на 2016 г. не бяха самоцелни, не ги правихме защото е много добре да имаме европейско законодателство, а заради това, че по-доброто регулиране води до по-добър живот.“ - коментира доц. Димов.

Той посочи, че сега е времето за равносметка дали тези неща, които сме въвели за по-добро регулиране, в действителност са оказали позитивно влияние върху качеството ни на живот.

„Отговорът е "не" по една много проста причина, която се доказва с данни и факти, защото темата за оценката на въздействието означава винаги да говорим само с данни, факти и доказателства“, изтъкна доц. Димов.

Само 20% от законопроектите отговарят на стандартите за добро качество - те са внесени от Министерския съвет.

Останалите 80% са внасяни от народните представители, където може да се каже, че действа „сивата зона“ – това е т.нар. „сиво законодателство“, поясни експертът.

Данните са от последните изследвания на Националния център за парламентарни изследвания.

„Разликата е такава, че когато се въвеждаха тези инструменти се стигна до непредвиден от никой от нас дуализъм в режимите – тоест двоен стандарт. Имам предвид, че правилата и изискванията за високо качество в законодателството бяха скъсени, бяха ограничени в Народното събрание, в момента, в който се приемаше Законът за нормативните актове. Народните представители сами си облекчиха правилата за собствените закони в сравнение с тези, валидни за МС, за да им е по-лесно.“ - отбеляза Доц. Димов.

По думите му, Общата нормативна уредба изисква всяко ново законодателство да подлежи на оценка на въздействието и на обществени консултации.

В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание депутатите са дерогирали това им задължение с аргумент, че Народното събрание трябва да остане „бързата писта“.

Обществените консултации сами по себе си изискват време – минимум 30 дни, което забавя процеса за внасяне на нови закони.