Едвин Сугарев

Имам натрапчивото усещане, че светът става не само по-неконтролируем и опасен, но и геополитическите процеси в него стават все по-непредвидими. Което впрочем е логично: политическите прогнози се основават на логика и рационалност при осмислянето на целите на различните политически актьори – поради което отиват на кино, когато огромни властови ресурси се окажат в ръцете на хора с ментални проблеми. 

Че това е така с днешна дата, е толкова очевидно, че дори не е нужно да се опитваме да го доказваме. Ако някой се съмнява в това, да си спомни например как Путин твърдеше, че ще приключи своята „специална военна операция“ в Украйна за една седмица, а днес, четири години по-късно, продължава да тропа с крачета и да ни убеждава, че владее положението – и че руската армия е непобедима. Или пък да си спомни как Тръмп твърдеше преди една година, че ще приключи тази война за 24 часа, а днес изрича бисери от рода на следния: „Без моята намеса Русия сега щеше да контролира цяла Украйна. Не забравяйте също, че аз сам прекратих осем конфликта, а Норвегия, която е член на НАТО, постъпи глупаво, като реши да не ми присъди Нобеловата награда за мир.“

За съжаление тази ситуация не е просто смешна. Би трябвало да се тревожим – например като си спомним, че най-мащабната човешка касапница в световната история бе причинена от други двама с очевидни ментални проблеми: Хитлер и Сталин. А също така и да си дадем сметка, че обитаваме Европа, а тя в момента е 

в клещите на две суперсили, 

всяка от които има за цел да промени световния ред, наложен с колективни усилия след Втората световна война и съответно гарантирал най-дългия мирен период на Стария континент. 

Това е съзнателно и напълно синхронизирано усилие, което в единия случай бива наречено „руский мир“, а в другия „доктрината Донро“ – тази изключително цинична парафраза на старата „доктрина Монро“. И това усилие предполага разпад на цялостната архитектура за световна сигурност, превръщането на стария двуполюсен или дори еднополюсен свят в многополюсен, при което светът бива поделен на сфери на влияние – и в тях всяка суперсила прави каквото си иска със своите по-слаби и по-беззащитни съседи. Или с други думи: светът, основаващ се на силата на правото, сиреч на общи принципи, ценности и правила, се превръща в свят, 

основан на правото на силния,

 в който на практика важи законът на джунглата.

Това е злото, което се крие под „руский мир“ и т. н. „доктрина Донро“ – и техните реализации могат да бъдат видени в прецеденти като войната в Украйна и наистина брилянтната военна операция на САЩ във Венецуела. Нека да бъдем наясно – далеч съм от идеята да слагам знак на равенство между двете. Режимът на Мадуро бе сатрапия, самият той бе наследник на още по-голям сатрап, дори фактът, че беше довел своя народ до просяшка тояга, въпреки че Венецуела е доказано най-богатата на нефт страна в света, е показателен за нрава и наклонностите на този режим. Всеки нормален човек, би трябвало да се радва от това, че Мадуро е свален от власт и ще бъде съден – само че тук има едно голямо „но“, което пък не би трябвало да дава мира на всеки нормален човек: мотивите, поради които САЩ предприеха тази агресия – без обявяване на война и без мандат от ООН, поради което думата агресия, уви, е напълно уместна. 

Мотивите, обявени от Тръмп, нямат много общо с реалността – ако причините бяха свързани с трансфера на наркотици, трябваше да бъде атакувана Колумбия, а не Венецуела. Разликата обаче е, че в Колумбия няма нефт, а във Венецуела има – и Тръмп дори не си направи труда да прикрие своето намерение да сложи ръка върху нейните нефтени залежи. И нещо знаменателно – той направи това, обявявайки на първо място, че САЩ ще управляват тази страна, докато се нормализира ситуацията там и се проведат нови избори, като това може да отнеме години, и на второ място декларира готовността на американската петролна индустрия да се заеме с добива на петрол в страната, а в допълнение обяви, че „Венецуела ще предаде между 30 и 50 милиона барела петрол, който ще бъде продаден на пазарна стойност, а приходите ще бъдат контролирани от САЩ“. 

Не знам дали си давате сметка до каква степен това поведение е в разрез с принципите на международния правов ред и етиката в международните отношения, валидни буквално до вчера. Нахлуваш, без да обявиш война, в чужда страна (да, вярно, сатрапия – но все пак легитимно съществуваща), бомбардираш столицата й, избиваш десетки, в това число и цивилни граждани, арестуваш и отвличаш президента й – и след това спокойно обявяваш, че оттук нататък неизвестно докога ти ще я управляваш – и ще сложиш ръка върху нейните нефтени залежи. И на всичкото отгоре оправдаваш това с доктрината „Монро“ (прекръстена на „Донро“ – за да е ясно, че принадлежи на Доналд Тръмп, естествено!). Доктрина от първата четвърт на ХIХ век, която впрочем има изцяло защитни функции – и цели да предотврати попълзновенията на европейските „световни сили“ на американския континент, а съвсем не да даде право на слабите все още САЩ да се разпореждат върху този континент, както си искат.

Последствията от тази доктрина?

Видни са от изявленията на Фиона Хил, съветничка на Доналд Тръмп, пред „Асошиейтед прес“. Тя посочва, че от руска страна още през 2019 г. е даден сигнал, че Кремъл би бил готов да се откаже от подкрепата си за Николас Мадуро във Венецуела в замяна на свобода на действие в Украйна. В пълно съзвучие с доктрината Донро: вършете си каквото щете на вашия континент и ни оставете да правим същото в нашата сфера на влияние. Това – както по всички политически жестове досега – напълно съвпада с логиката и мисленето на Тръмп. Нека напомним: след авантюрата във Венецуела не другаде, а на сайта на самия Държавен департамент на САЩ се появи надпис: „Не си играйте игрички с президента Тръмп. Президентът Тръмп е човек на действието. Не знаехте ли? Сега знаете.“ Самият Тръмп не пропусна да заплаши със същата съдба Колумбия, Куба, Мексико и Гренландия – като в последния случай за пореден път не изключи военна намеса, и то при условие, че Гренландия е острова територия на Дания, а Дания е член на НАТО. Едва ли бихме могли да си представим по-щедър 

геополитически подарък за Путин

 от това да се стигне да военен конфликт между две държави, членуващи в евроатлантическия пакт.

Изводите, които бихме могли да направим въз основа на глобалната геополитическа ситуация, съвсем не са оптимистични. Доктрината „Донро“ и съпровождащите я други глупости могат да не изглеждат налудни, но да причинят непоправими щети върху глобалната сигурност в планетарен мащаб. След като е допустимо мислене като това, което мотивира Тръмп по отношение на Венецуела, няма никаква логика да предполагаме, че този прецедент няма да бъде използван като повод примерно Китай да нападне Тайван, или Северна Корея да тръгне да „освобождава“ Южна Корея. Да не говорим, че подобни прецеденти не просто окуражават, а направо развързват ръцете на Путин спрямо сферата на влияние, за която той има претенции, а към нея, както е добре известно, принадлежи и България.