Добромир Гюлев

Да си гълъб във външнополитически план не е лошо ако е базирано на някаква стратегия за позицията на САЩ в глобалната политика. За съжаление тази линия на поведение на днешната американска администрация изглежда е базирана на страх и слабост. Америка регулярно минава през изолационистки периоди в своята история. И днес сме свидетели на подобен. С една голяма разлика. Предишните пъти Америка се е прибирала в себе си главно по идиологически причини. Накратко – нямаме моралното право да казваме на останалия свят как да живее и за това ще се фокусираме върху себе си. Този път, обаче, нещата стоят по доста по-различен начин. Ако следите процесите в САЩ в последните една-две години би трябвало да знаете, че Тръмп безапелационно спечели изборите главно благодарение на икономически причини в резултат на високата инфлация по време на управлението на Джо Байдън. 

На второ място бяха основателните притеснения на американците за сигурността на южната им граница. Политически залъгалки като „джендър идеологията“, “политиките за многообразие равенство и приобщаване (DEI)” и т.н. бяха точно това – залъгалки, които заемаха много място в социалните медии, но не изиграха значителна роля във формирането на мнение. В реалния живот хората гласуват основно на база на това какво има в портфейлите и хладилниците им и колко сигурни се чувстват по пътя към вкъщи по тъмно. Това е вълната, която донесе на Тръмп втората му победа. Той и екипа му умело 

използваха страховете на хората, 

но както винаги става – в определен момент всеки пада жертва на собствената си пропаганда.

 Страхът е в основата на сегашната външна политика на САЩ. Страх от това, че Америка вече не е с 10 обиколки пред останалите (а само с пет). Страх, че безценните й ресурси „изтичат“ по посока Украйна. Страх, че Европа, Канада, Мексико и т.н. изпиват последните живителни сокове на бедната Америка. Страх, че богатият Китай се крие зад ъгъла и няма търпение САЩ окончателно да се сгромолясат. Колкото и да е абсурдна тази теза (виж цифрите по-долу), малко повече от половината американци гледат на света точно през тази призма, а Тръмп, Джей Ди Ванс и останалите лоялисти в администрацията са олицетворение на тази част от американското общество. Вижте дори какво ни казват със своя MAGA лозунг - Америка в момента не е велика, а е слаба и има нужда от усилия, за да стане great again… 

***

Да се върнем сега на гълъба Доналд Тръмп. Сериозна теза в предизборното говорене на лагера на Тръмп беше, че по време на първия му мандат САЩ не са започнали нито една война. Това беше добър слоган от ПР гледна точка, но дяволът както винаги е в детайлите. Тръмп наистина не започна нито един нов конфликт през първия си мандат, но това е защото направи 

отстъпки пред лицето на всяко възможно международно предизвикателство:

 - „Сдобряването“ със Северна Корея доведе единствено до това, че към днешна дата Северна Корея е ядрена държава, а нейни войници се сражават на територията на Европа и нейни ракети разрушават европейски сгради. Вече е неразривна част от авторитарната геополитическа ос Русия-Китай-Иран-Северна Корея. 

- Договорът от 2020 с талибаните дефакто прехвърли изцяло контролът над Афганистан на фундаменталистите и унищожи всякаква надежда за някаква промяна за афганистанското общество. Благодарение на това „миротворство“ на Тръм към днешна дата в Афганистан царува шериатът, жените са „възпитавани“ като биват убивани с камъни, а християни са измъчвани и екзекутирани от специални „бригади“. 

- Оттеглянето от ядрената сделка с Иран уж трябваше да послужи за „натиск“ над Техеран, но в действителност Иран го разчете като „зелена светлина“ за засилване на въоръжаването си и за ожесточаване на войната си срещу Израел. Ограничаването на влиянието на Иран към днешна дата се дължи само и единствено на силния отпор от страна на Тел Авив след атаките от 7 октомври 2023. 

- Едва ли има нужда да споменавам специално политиката на Тръмп за сближаване с Владимир Путин по време на първия мандат. Двамата заедно „бориха“ разследванията за влияние на Русия в изборите в САЩ през 2016. Нямаше отпор срещу разгарянето на конфликта в Донецка и Луганска област. Нямаше никаква реакция срещу многобройните нарушения от страна на Путин на Минските споразумения (сключени без участието на САЩ). Това са в общи линии „мирните“ успехи на Доналд Тръмп през първия му мандат. А вторият започва още по-категорично. Още преди да бъде избран за втори път, Тръмп поддържа линия на отстъпки спрямо Русия. Упорито избягва да я нарича агресор и да обяви по какъв начин би спомогнал, за да се сложи край на войната. Ограничава се само до това да повтаря, че ако той беше президент войната нямаше да избухне. Очевидно си е представял как принуждава Украйна бързо да капитулира пред Путин, за да „спаси хиляди животи“... Развитията от последните няколко седмици, които достигнаха своята кулминация в петък вечер с унизителната прес конференция в Овалния Кабинет, съвсем ясно показват, че 

Тръмп се страхува да се противопостави на Путин

 В очите на администрацията на Тръмп, решение на войната може да има само и единствено по лесния и безопасен за Америка начин – заставаш на страната на по-силния и му помагаш в смачкването на по-слабия. Тръмп няма и не е имал друг план по отношение на конфликта, защото според него Америка не е в състояние да окаже нужния натиск, за да се постигне справедлив мир. Това е причината за любимата на Тръмп фраза – „бърз мир“. Не справедлив, а бърз. Това говореше много... В краткосрочен план тази линия на поведение е напълно приемлива за Тръмп стига да не бъде прекалено явна за пред гласоподавателите. След изборите през октомври 2024, той получи невиждан комфорт с мнозинство и в двете камари на американския парламент, както и във Върховния Съд. Тази ситуация ще продължи поне две години, докато дойдат междинните избори през 2026. До тогава Тръмп иска 

да избегне на всяка цена въвличането на САЩ в международни катаклизми

 Ако успее, това ще увеличи шансовете на републиканската партия и ще му осигури още две години комфорт до края на мандата. Това явно е главната цел на политическия му кабинет. А междувременно ПР акциите на Илон Мъск ще доминират медийната картина в САЩ и ще създават образ на „пресушаване на блатото“ (drain the swamp). За да сработи това, обаче, страхът трябва да остане скрит зад обичайните за Тръмп помпозни изказвания и хвалебствия, на които зрителите са свикнали. Накратко – снишават се и избягват международна конфронтацията на всяка цена, докато у дома се представя картината на мачо, който постига огромни успехи в полза на обикновения човек. Няма истинско лидерство, няма отговорност, няма визия. Това е и главната причина Тръмп и Джей Ди Ванс толкова да се ядосат на Зеленски в петък. С няколко изречения на развален английски украинският президент успя да разголи пред цял свят истинските им намерения, а те не бяха подготвени за това. Обърнете внимание в кой момент се намеси Джей Ди Ванс и каква беше първата му реплика – “Мисля че е неуважително от ваша страна (на Зеленски) да дойдете в Овалния Кабинет и да защитавате позицията си пред американските медии“. Това беше преломният момент. Как си позволяваш да покажеш пред американското общество, че сме страхливци! Няма нужда да се разпростирам върху последвалата истерия и битката за „разказа“ кой кого изгонил и кой от къде си тръгнал сам. Нека оставим този срамен момент за свободния и демократичен свят по-бързо да отиде в историята където му е мястото. 

*** 

Ако трябва да си говорим в реалистични категории, обаче, то САЩ все още са най-силната държава в света и то с доста голяма разлика! По прогнози на МВФ, през 2025 година се очаква номиналния брутен вътрешен продукт на САЩ да бъде около $30 трилиона. За сравнение БВП на Европейския Съюз се очаква да бъде малко над $20 трилиона, а този на Китай около $19 трилиона. В тази компания Русия изглежда съвсем като джудже със своите около $2 трилиона. Военният бюджет на САЩ за 2025 е $850 милиарда, които се равняват на около 3% от БВП. Военният бюджет на Русия за 2025 е шест пъти по-малък, $145 милиарда, и представлява около 7% от БВП. С две думи – тежестта на САЩ на глобалната политическа арена е неизмеримо по-голяма от тази на Русия дори и без да включваме всички останали партньори като Европейския Съюз, Великобритания, Канада, Австралия, Япония и т.н. Само ако и настоящото ръководство във Вашингтон осъзнаваше тази си позиция и отговорността, която тя поражда... Вместо да критикува Зеленски за това, че няма карти, 

Тръмп трябваше да погледне роял флъш-а,

 който държи в собствените си ръце, преди да хвърли картите на масата уплашен от очевидния за всички блъф от страна на Русия...

 *** 

Едва ли някой може да предскаже какъв точно ще бъде ефекта от тази „страхлива“ външна политика на Америка върху останалия свят. Все пак някои основни развития вече придобиват форма. С оттеглянето на подкрепата си за Украйна и капитулирайки пред Русия, САЩ рискуват да отключат няколко врати, които до скоро изглеждаха добре залостени: 

- Русия ще продължи да настъпва на запад. 

- Централна и Западна Европа ще се интегрират както никога до сега. Това ще включва обща отбрана и някакъв тип федерализация в средносрочен план.

 - НАТО ще остане да съществува като ЕТО (European Treaty Organization) докато не бъде заменено от общата европейска отбрана. 

- ООН ще бъде разпусната. Организацията изпя лебедовата си песен при последното гласуване по повод Украйна, в което света се раздели на „всички“ срещу автократите. Смисълът да съществува беше всички страни да имат глас на масата за преговори. САЩ захвърлиха това и съответно последните капки легитимност на ООН изтекоха в канала...

 - Договорът за неразпространение на ядрените оръжия също отива в коша за боклук. В очертаващата се геополитическа джунгла, всяка държава, на която икономиката позволява, ще се втурне да си набави „бухалка“. Първите страни, които ще влязат в „ядрения клуб“ ще бъдат скандинавските, много скоро последвани от Полша и Германия, а веднага след тях и Япония. И всичко това по-горе ще се случи в рамките на мандата на „миротвореца“ Тръмп... Любимият му слоган „мир чрез сила“ (“peace through strength”) има някакъв смисъл само ако е насочен срещу достатъчно мощни опоненти. В противен случай демонстрира точно обратното – слабост и страх, които са неприсъщи за позицията „лидер на свободния свят“, която САЩ току що овакантиха...