В края на първия период от функционирането на концлагера „Белене“ през лятото на 1953 г. в него са били изолирани от комунистическия режим над 20 опозиционни лидери и бивши министри.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн. Той представлява строго секретна справка за въдворените лица в ТВО (Трудово възпитателни отделения). Той е от август 1953 г. и е подписан от един от тогавашните помощник-министри на вътрешните работи ген. Н. Цачев.

Документът съдържа статистически данни за различните групи, които са въдворени без съд и присъда в най-големия лагер за политически противници на БКП.

В графата „Бивши министри и ръководни лица на опозиционни партии“ е записана цифрата 21.

От документа става още ясно, че към края на юли 1953 г. в „Белене“ са били изолирани 1732 души по политически причини и 181 лица за криминални прояви.

 От тях е посочено, че 149 души могат да бъдат предадени на съд. Общо 390 души е решено да останат и след август 1953 г., включително и тези, които могат да бъдат съдени.

Най-внушителна е групата на хората, въдворени без съд и присъда в „Белене“ за контрареволюционна дейност.

Както е известно след смъртта на съветския диктатор Йосиф Висарионович Сталин на 5 март 1953 г. режимът в Москва омекотява репресиите, включително и на лагеристите в съветската концлагерна система ГУЛАГ, като освобождава над 1 млн. лагеристи.

Повеят на тази политика в СССР стига и в България и режимът на БКП решава да закрие създадения през 1949 г. на дунавския остров Персин лагер „Белене“.

Той е отворен отново веднага след избухването на Унгарското народно въстание през ноември 1956 г. и отново е закрит през лятото на 1959 г.

За трети път лагерът „Белене“ е отворен през декември 1984 г., когато там режимът започва да изолира българските граждани от турски произход, които оказват съпротива на предприетата от режима на БКП начело с Тодор Живков насилствена асимилация над турското малцинство в НРБ. До ноември 1987 г. в „Белене“ остават задържани без съд и присъда турци, чиито общ брой за този период надхвърля 500 души.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и лагерът „Белене“, издание на Комисията по досиетата, 2023 г.