Няма имунитет срещу коронавирусите, няма имунитет вируса на СПИН, няма имунитет срещу вируса на хепатит С, но това, което ни пази от тях е трудното им предаване. А този вирус се предава изключително лесно. Така че идеята за изграждане на „стаден" имунитет срещу COVID, е изключително наивна, не почиваща на никакви научни данни до настоящия момент. Това коментира в интервю за cross.bg. доц. Добрин Василев,  началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска".

Животът продължава, но трябва да си променим начина на живот - този безгрижен и максимално консуматорски начин, няма как да продължи. Нашето общество беше ошамарено и ни се показа, че не можем да продължим по този начин. Ще се научим да живеем с доста по-ниска степен на консуматорство. Можем да се върне към нормален начин на живот, в момента, в който се открие ефективно лечение, категоричен е специалистът.

При направеното от него проучване на предишните епидемии, той е стигнал до няколко заключения: Първото е, че няма изработено дефинитивно лечение. Второ, че има пълен провал на всички ваксини, които са правени срещу коронавируса до момента. Причината за това е, че коронавируса има някои специфики, които правят изработването на ваксина срещу него, изключително трудно – в антигенния състав, в протеиновото съдържание.

"Новият SARS-CoV-2 има още един рецептор, които се свързва с фурина (рецепторен белтък), който съществува във всяка човешка клетка, за разлика от предишните два коронавируса. Освен това още от самото начало руските микробиолози съобщиха, че на този вирус са му залепени четири протеинови елемента, характерни за вируса на СПИН.

Дадох си сметка, че става въпрос за един много лесен за разпространение вирус, изключително агресивен, с голяма степен на възможност за заразяване, с тежки поражение за белия дроб. Имунният отговор, който предизвиква е много неясен. Предишните две епидемии, които минаха с коронавирусите, показаха, че имунният отговор е много нетраен. Това, че си прекарал едно коронавирусна инфекция не означава, че имаш имунитет. Траен имунитет срещу тях няма и да се очаква, че точно срещу този коронавирус ще развием, е меко казано наивно и глупаво. 

Освен това за разлика от предшествениците си, този коронавирус е много по агресивен към всички органи и системи в човешкото тяло.  Изключително агресивен е спрямо сърцето и съдовете, директно засяга ендотела, тъй като той е богат на AК-рецепторите, с които теоретично директно се свързва. Вирусът е директно кардио токсичен, той директно атакува и сърцето. При предишните два вируса това е много по-слабо изразено. COVID-19 директно атакува и Т-лимфоцитите – имунната система и по подобие на СПИН-а, директно атакува част от клетъчните елементи, отговорни за имунния отговор, което потиска защитата на тялото срещу вируса и отваря врата за суперинфекции. Така дори самият вирус да не е толкова летален, всички останали бактерии, които си съществуват в човешкото тяло, всъщност могат да ни убият...

Вирусът е много коварен и защото не се хваща в носоглътката. Той се крие дълбоко в белия дроб. Първично атакува алвеоларния епител и може чисто механично да се пропусне при взимане на проби дори за PCR от носа и носоглътката. Вирусът атакува и клетъчните елементи на кръвта. Има хипотези за свързване с хемоглобиновата молекула, което може би има някакво съучастие допълнително.

Счита се, че блокирането на ангиотензин  конвертиращ ензим - рецептори, водят до повишени нива на ангиотензин 2 (ACE2), поради което хипертониците са най-податливи на тежко протичане на тази инфекция. Счита се и че въпросният ангиотензин 2 е основният причинител на тежките увреди в белия дроб, което е форма на автоагресия в нашите тела, а не първично самия вирус.

Най-тежката форма на протичане на COVID е „цитокиновата буря“, когато на практика над 50% от случаите изходът е летален. Втората страна на нещата е директното атакуване на сърцето. В момента има страшно много съобщения относно формите на протичане на заболяването по отношение на сърцето", коментира доц. Василев.

На въпрос какви са неговите прогнози за развитието на епидемията в България, специалистът не се ангажира с конкретна дата, защото много важно е какви ще бъдат резултатите две седмици след Великденските празници и либерализирането на мерките и изключително високият контактен индекс между хората.

"До средата на май ще стане ясно напълно. Ако при този увеличен контактен индекс, нямаме рязко покачване на случаите, може би дори постепенно и внимателно ще може да се разхлаби карантината. За лошия сценарий – погледнете Италия, Испания и Англия. Говоря си с мои приятели из цяла Европа и в Швейцария, Холандия, Германия и имам доста непосредствени наблюдения...

Така нареченият SARS-Cov-2 е букет от коронавируси, това не е един единствен вирус. Има различни вариации в него. Много е важно, което от тях ще ни удари, какво ни удря. Вирусът може да мутира в положителна, но може и отрицателна посока. Но не може да се разчита на топлото време, за да се ограничи инфекцията, е глупаво. Тя просто малко ще се забави, но не и предотврати", смята доц. Добрин Василев.