Икономистът обясни и откъде е дошъл ръстът от 17% на възнагражденията у нас
Политическата криза у нас не не отразява на икономиката ни в краткосрочен план, до година, две, каза в интервю пред БНР доц. Красен Станчев от Института за пазарна икономика.
"Политическата криза влияе на тези, които са силно регулирани, по скоро големите компании и в енергетиката. И става дума за около 10% от населението, чиито доходи пряко зависят от смяната на правителството. А тези на бюджетна помпа, дали си в БНР или университети и училища, на тях смяната на правителства не им влияе", каза Станчев.
И обясни, че бизнесът климатът извън тези области, без пряка намеса на правителството и обществени поръчки, е добър.
"Икономиката ни върви много добре, по-добре. Най-интересното в последната статистика, включително преди няколко дни, за чужди инвестиции на БНБ, показва, че 2023 г. инвестициите са 11 пъти повече отколкото през 2014 г. Ако се вземат и относителните данни за чуждите инвестиции, те са 4% от икономиката“, каза доц. Красен Станчев.
Според него това основно се дължи на инвестициите направени от 1997 до 2009 г., които продължават да работят.
И коментира, че „не е лошо да се знае, че от 2002 до 2023 г. ръстът на средната заплата се е увеличил със 17%, няма такъв ръст в целия ЕС“. И обясни: "Причината е, че няма хора, а не политиката на правителството по повод МРЗ и други подоходни политики, включително пенсии. Основното е, че няма хора."
Доц. Станчев предупреди, че съществуват и рискове за криза.
"Основните рискове в България са политически и основният е да се запази сегашното положение в разпределянето на порции. Това е вътрешният риск, външният е свързан със забавянето с помощта на ЕС, цивилизования свят и САЩ за Украйна."
Той прогнозира, че относително постоянно правителство България ще има през 2026 г.
И призна, че парите по Плана за възстановяване и устойчивост не са нещо хубаво.
"Не съм на мнение, че е нещо добро, защото някъде около 65% от тези средства минават през правителството. Това има невинаги положителен ефект върху икономиката. Защото когато имате толкова много дарения, от немски данъкоплатци например, се образува опашка за получаване и не се случват други инвестиции, което обяснява слабия ръст на инвестиции от български национални компания."
Фактор
"Политическата криза влияе на тези, които са силно регулирани, по скоро големите компании и в енергетиката. И става дума за около 10% от населението, чиито доходи пряко зависят от смяната на правителството. А тези на бюджетна помпа, дали си в БНР или университети и училища, на тях смяната на правителства не им влияе", каза Станчев.
И обясни, че бизнесът климатът извън тези области, без пряка намеса на правителството и обществени поръчки, е добър.
"Икономиката ни върви много добре, по-добре. Най-интересното в последната статистика, включително преди няколко дни, за чужди инвестиции на БНБ, показва, че 2023 г. инвестициите са 11 пъти повече отколкото през 2014 г. Ако се вземат и относителните данни за чуждите инвестиции, те са 4% от икономиката“, каза доц. Красен Станчев.
Според него това основно се дължи на инвестициите направени от 1997 до 2009 г., които продължават да работят.
И коментира, че „не е лошо да се знае, че от 2002 до 2023 г. ръстът на средната заплата се е увеличил със 17%, няма такъв ръст в целия ЕС“. И обясни: "Причината е, че няма хора, а не политиката на правителството по повод МРЗ и други подоходни политики, включително пенсии. Основното е, че няма хора."
Доц. Станчев предупреди, че съществуват и рискове за криза.
"Основните рискове в България са политически и основният е да се запази сегашното положение в разпределянето на порции. Това е вътрешният риск, външният е свързан със забавянето с помощта на ЕС, цивилизования свят и САЩ за Украйна."
Той прогнозира, че относително постоянно правителство България ще има през 2026 г.
И призна, че парите по Плана за възстановяване и устойчивост не са нещо хубаво.
"Не съм на мнение, че е нещо добро, защото някъде около 65% от тези средства минават през правителството. Това има невинаги положителен ефект върху икономиката. Защото когато имате толкова много дарения, от немски данъкоплатци например, се образува опашка за получаване и не се случват други инвестиции, което обяснява слабия ръст на инвестиции от български национални компания."
Още от Бизнес
България е излязла от „сивия списък“ за пране на пари
Новината обяви премиерът, след като беше уведомен от правосъдния министър Николай Найденов за решението, взето днес ог Групата за финансови действия (FATF) в Париж
Шок в Европа: Цената на газа надхвърли 100 евро за мегаватчас
Отново, заради геополитическата турбулентност, Европа е изправена пред нова енергийна криза, предупреждава Дан Йоргесен
ЕС затяга правилата за Temu: Какво се променя за потребителите и цените?
Европейската комисия прие плана за коригиращи действия на китайската платформа за онлайн търговия Temu, след като през май 2026 г. наложи на компанията глоба от 200 милиона евро за нарушения на европейския Акт за цифровите услуги (DSA)