Политическата криза у нас не не отразява на икономиката ни в краткосрочен план, до година, две, каза в интервю пред БНР доц. Красен Станчев от Института за пазарна икономика.

 "Политическата криза влияе на тези, които са силно регулирани, по скоро големите компании и в енергетиката. И става дума за около 10% от населението, чиито доходи пряко зависят от смяната на правителството. А тези на бюджетна помпа, дали си в БНР или университети и училища, на тях смяната на правителства не им влияе", каза Станчев.

И обясни, че бизнесът климатът извън тези области, без пряка намеса на правителството и обществени поръчки, е добър.

"Икономиката ни върви много добре, по-добре. Най-интересното в последната статистика, включително преди няколко дни, за чужди инвестиции на БНБ, показва, че 2023 г. инвестициите са 11 пъти повече отколкото през 2014 г. Ако се вземат и относителните данни за чуждите инвестиции, те са 4% от икономиката“, каза доц. Красен Станчев.

Според него това основно се дължи на инвестициите направени от 1997 до 2009 г., които продължават да работят.

И коментира, че „не е лошо да се знае, че от 2002 до 2023 г. ръстът на средната заплата се е увеличил със 17%, няма такъв ръст в целия ЕС“. И обясни:  "Причината е, че няма хора, а не политиката на правителството по повод МРЗ и други подоходни политики, включително пенсии. Основното е, че няма хора."

Доц. Станчев предупреди, че съществуват и рискове за криза.

"Основните рискове в България са политически и основният е да се запази сегашното положение в разпределянето на порции. Това е вътрешният риск, външният е свързан със забавянето с помощта на ЕС, цивилизования свят и САЩ за Украйна."

Той прогнозира, че относително постоянно правителство България ще има през 2026 г.

И призна, че парите по Плана за възстановяване и устойчивост не са нещо хубаво.

"Не съм на мнение, че е нещо добро, защото някъде около 65% от тези средства минават през правителството. Това има невинаги положителен ефект върху икономиката. Защото когато имате толкова много дарения, от немски данъкоплатци например, се образува опашка за получаване и не се случват други инвестиции, което обяснява слабия ръст на инвестиции от български национални компания."