Чуждиците навлизат все повече в речта ни. Основно те идват от английския език и са свързани предимно с технологиите и социалните мрежи. Често те нямат съответствия на български език. "Всички знаем, че един от начините да се обогатява езика, е и през навлизане на чужди думи. Най-добре е да бъдат употребени родните думи, когато има съответствие в дадения език. Така обект на анализ, който правим със студентите, е свързан с неуместни употреби. В нито една държава не е добър знак, ако езиковедите непрекъснато критикуват политиците, било за речевата агресия, било за чуждите думи. Когато усетим, че има притеснителни тенденции, че в публичната реч като модел на подражание има навлизане на реч, която задава модели на общуване, вземаме отношение и казваме, че тези употреби са неуместни и не представят в добра светлина тези, които говорят по този начин", каза езиковедът от Софийския университет доц. Владислав Миланов пред BGonAir. 

Според него първият проблем за усещането на тези тенденции е свързан с езиковата култура. "Един човек с висока езикова култура знае, че да познаваш един език в оригинал е богатство, но да познаваш своя роден език е най-голямото богатство. Първият голям проблем се корени в това какво отношение имаме към езика си. Лесно свикнахме да общуваме разговорно, лесно преминаваме на "ти", използваме чуждиците, по-лесно е да обидим събеседника, отколкото да се вслушаме в неговата реч и със силата на аргументите и дълбочината на мисълта и думите да го убедим в собствената си хипотеза", коментира още доц. Миланов.

Той посочи като причина за използването на чуждици и други фактори - подражателството, желанието за употреба на чужда дума, за да изглеждаме по-престижно в очите на събеседника ни. "Това е псевдоначетеност и говори за слаба речева култура и за неуважение към родния език. Нека я ограничаваме тази реч, нека се опитваме да използваме думи, които обогатяват българското", призова езиковедът.