Народният съд обезглави България и резултатите от неговата кървава дейност са национална катастрофа. Осъдените от него не само, че не са военнопрестъпници, те дори не са престъпници. И днес продължаваме да чувстваме негативните последици от ликвидирането на българския елит на 1 февруари 1945 г.

Това заяви в интервю за БГНЕС историкът доц. Светослав Живков, преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

На 1 февруари се навършват 79 години от най-масовото убийство на държавници и интелектуалци в нашата история, което е извършено от Народния съд – един противоконституционен съд, създаден от правителството на Кимон Георгиев след преврата на 9 септември 1944 г.

„Обезглавяването на политическия, обществен и духовен елит на 1 февруари 1945 г., както и кървавите събития непосредствено след 9 септември и месеците след тази дата, са национална катастрофа“, подчерта доц. Живков.

Незаконният характер на т.нар. Народен съд днес се признава дори и от симпатизантите на комунистите, които се опитват да го оправдаят с революционните времена, в които, според тях, законът трудно може да се спазва. Българските комунисти използват международната ситуация, която налага осъждането на виновниците за разпалването на Втората световна война, за организирането на много по-масов терор и репресии.

„Основната цел на Народния съд не е да съди военните престъпници независимо от това дали са реални или имагинерни. Всъщност той съди малцина военнопрестъпници и огромно мнозинство от хора, които не само, че не са военни престъпници, но нямат никакво отношение към престъпленията изобщо“, подчерта доц. Живков.

Той обърна внимание, че българските комунисти започват да говорят за Народен съд още през 1919 г., т.е. преди част от социалдемократите да се преименуват в Българска комунистическа партия. „Тогава, през 1919 и 1920 г., те искат не просто да се съдят министри и политици, а да бъде съдена цялата буржоазия“, обясни историкът. В края на Втората световна война, поради съюзническите отношения на Сталин със западните държави, те нямат възможността да унищожат цялата буржоазия, но започват с управленския елит до 9 септември. „Народният съд не е само 13 състава, всеки от който съди съответно министри, регенти, журналисти, военни и др., имаме над 100 състава, които заседават във всяка една околия с малки изключения. Те издават присъди на хора, които не са били съпричастни към управлението или ако са били, то е било на много ниско ниво“, очерта мащабите на трагедията доц. Живков.

Ако трябва да сравним репресиите в България с тези в останалите страни, които попадат в съветската сфера след 1945 г., историкът посочва, че в Източна Европа имаме репресии, но „най-мащабните и най-бруталните с в България“. Цифрите са 2730 смъртни присъди и над 1300 доживотни. Като към тези числа не включваме жертвите на терора след 9 септември, който се оценява на около 20 хиляди души.

Доц. Живков подчерта, че масовите убийства са фактор в България да няма сериозна опозиция срещу комунистическия режим. „Доколкото има сериозна опозиция, тя е в лицето на БЗНС „Никола Петков“, които са бивши коалиционни партньори на комунистите. Не искам да кажа, че те имат историческа вина за тези чистки, но поне в първите месеци те са донякъде солидарни с тях, по-скоро по неволя. Никола Петков прави погрешни сметки през зимата на 1944-1945 г“, добави той.

Друг голям проблем е липсата на развито гражданско общество в България преди 1944 г., такова каквото има в една Чехословакия, която е доста по-напред от нас. Своята роля изиграва и латентното русофилство. „Много са факторите, но най-важният е: комунистите успяват много бързо и кардинално още в условията на съветска окупация да отстранят повечето от потенциалните си противници. И не става дума само за противници, а за пълно зануляване на гражданското общество в България и ликвидирането на всякаква възможност за гражданска съпротива“, категоричен е доц. Живков.

Според него и до днес продължаваме да чувстваме последиците от Народния съд. „До голяма степен нашият съвременен елит е прекалено много обвързан с комунистическия, с неговите тайни служби. Все пак трябва да отчетем, че днешна България е много по-различна от комунистическата и извършените промени са за добро. Проблеми с елитите имат всички страни от Източна Европа. Желязната завеса рухна, но източноевропейските общества продължават да са догонващи не само в икономическо отношение, но и като манталитет. Погледнете къде са проблемите с демокрацията в ЕС – в Унгария на Виктор Орбан. Подобно нещо е невъзможно в страни като Нидерландия, Белгия или Великобритания“, подчерта доц. Светослав Живков. /БГНЕС