Икономическият растеж от 4,8%, който е заложен в Бюджет 2022 г., е статистически, а не истински. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. Виктор Йоцов, преподавател в катедра „Финанси“ на УНСС.

Той изрази съмнение, че тази година ще бъде година на растежа. Според него икономическият растеж само на пръв поглед изглежда висок, всъщност една голяма част от него е чисто статистически.

„Това се дължи на по-ниския растеж от предходната година. Нямаме реален, истински растеж. И самият факт, че през следващите години, в средносрочната програма, е заложено намаляване на икономическия растеж също потвърждава извода, че този растеж от 4,8% е статистически, а не истински“, подчерта доц. Йоцов.

Според него ще трябва да мине време, за да може потенциалният растеж да може да се увеличи. „Тук обаче навлизаме в една друга сфера, която има изключително неблагоприятна динамика – трудовия пазар. Ние свиваме непрекъснато трудовите ресурси. Всяка година губим около 40-50 хиляди души от населението, което се отразява и върху трудовите ресурси. Производителността на труда не може да компенсира това намаляване на работната ръка. Това означава, че потенциалният растеж в България остава нисък – в рамките на около 3-4%“, заяви финансистът.

Според него едва ли ще имаме фискален проблем предвид и по-високите нива на инфлация, които се очакват. „Ние разчитаме на косвените данъци и ще имаме по-високи приходи, ценовото равнище ще е по-високо. Все пак има едно съмнение дали тази инфлация, която е заложена в бюджета от 5,6% ще се сбъдне. Всички се надяваме, но очакванията са тя да бъде по-висока. Ето още един аргумент, че приходите в бюджета са подценени. Освен приходи, не трябва да забравяме, че имаме и разходна част. Един по-нисък растеж ще създаде много по-ниски възможности за тези компенсации, които най-вероятно ще се наложат“, отбеляза доц. Йоцов.

Финансистът оцени като положително заложени високи нива на капиталови разходи.

„Много бих желал те да бъдат изпълнени, защото практиката от последните години е изключително порочна. Планират се разходи, които не се изпълняват. С този инструмент на капиталовите разходи се управлява бюджетния дефицит. Неизпълнението на капиталовите разходи води до по-нисък бюджетен дефицит за сметка на това, че не се стимулира икономическия растеж. Надявам се това нещо да бъде преодоляно“, каза доц. Йоцов.

Той смята, че няма да се стигне до навлизане в процедура на свръх дефицит, въпреки по-високите му показатели.

„Безспорен факт е, че има повече заложени социални разходи. Това се дължи и на структурата на това правителство, което е четирипартийно. Всяка партия искаше да заложи през бюджета някое от своите обещания. Не сме били в такава ситуация. Да, има опасения и рискове. Това, че има рискове е видно и от това, че се очаква да има актуализация на бюджета още през първото полугодие. Не си спомням през последните години да е заявявано нещо подобно толкова рано. Няма нищо фатално в една актуализация, правили сме го много пъти, но не си спомням случай, когато е приеман бюджет през февруари, който ще бъде актуализиран през юли, например. Това означава, че има много рискове в прогнозите. Не са ясни нито критериите, нито макроикономическите показатели, които са заложени както по отношение на растежа, така и по отношение на инфлацията. За да се минимизират опасностите, актуализация е много вероятно да се наложи наистина там“, заяви пред БГНЕС доц. Виктор Йоцов от катедра „Финанси“ на УНСС. /БГНЕС