Димитър Попов

И аз като Цветан Цветанов и други коментатори смятам, че следващия премиер няма да е Борисов. Той изчерпа лимита си на подкрепа отвън и отвътре. Вижте какво пише Файненшъл таймс: „Българските протести демонстрират гнева на хората заради повсеместната корупция в най-бедната държава в ЕС, която олицетворява тайното срастване на високопоставени служители, сенчести бизнес групировки и представители на съдебната власт …” Уважавам вестник Файненшъл таймс, като най-авторитетния вестник, чиито анализи са еталон за достоверност и успешни прогнози. Помня, че в навечерието на референдума за Брекзит, вестникът написа, че ако надделеят привържениците за излизане от Евросъюза, само човек напушен с дрога може да реши, че британските политици ще се справят с този казус. 
В този случай за анализа на корупцията в България също са прави. 

Срастването на хора от всичките власти

 създава корупционната среда, която е вина на безпомощните да управляват български елити. Така повече не може. Дори ЕК ни зададе 29 въпроса, които ни поставят в неудобното положение да убеждаваме Брюксел, че не сме камили. Като знаем колко важна е подкрепата на Меркел, значи ще има друг премиер.
Сигурно ще бъде чист откъм корупция политик, предан на евроатлантическите идеи, когото мнозинството ще приеме като свой човек, загрижен за обикновените хора. Но… кой ще бъде той? Досега, наближат ли избори, винаги ни казваха кой ще е човека – да се подготвим да го посрещнем подобаващо. Питаме сега социолозите, а те мънкат: Румен Радев има 50% подкрепа, а Борисов само 20%, обаче...

 Румен Радев ли ще смени Борисов,

питаме ги ние. А те ни казват ами не, защото на въпроса кой предпочитате да е следващия премиер след като това правителство падне, 11% казват Радев, но 11.5% казват Борисов и 6% казват Слави. Е добре, Борисов бие Радев, а ГЕРБ си отива, нали? И те казват, че ГЕРБ е първа партия по рейтинг, въпреки че 62% подкрепят  протестите срещу нея. 
Пълно объркване, нали? Нещо не е както трябва. Как да си го обясним? Е, социолозите лъжат, това си го знаем вече. Спомням си, че през 2014 година някои предричаха победа на БСП с 3% разлика, а на самите избори ГЕРБ победи с 13%. Социологическите агенции работят по поръчка, дори цифрите, които пускат официално, понякога са поръчани. Обаче в случая не лъжат те, разнобоят в цифрите е естествен.
Остава другото обяснение - може 

да лъжат самите избиратели

 От Брюксел им казват – подкрепете борците срещу корупцията. Добре де, против сме, мислим като Радев, обаче пак ще си гласуваме за Борисов като му дойде времето за гласуване, защото той знае нашите неписани закони, а те са ясни: Дай на кесаря кесаревото, за да те остави да си вземеш твоето! И той, и ние го практикуваме години и това, дето му викате корупция, работи. Пък вие щом казвате, че е лошо, добре, и ние ще кажем че е лошо, дето се вика ще се снишим, докато ви мине ядът, и после пак ще си я караме по нашенски.
Двуличието е черта, култивирана от комунизма, спор няма. По онова време можехме да мислим едно, трябваше да говорим друго, пред роднините и в тесен кръг говорехме трето, а на практика вършехме четвърто. Това е особен рефлекс, който се е загнездил в няколко поколения българи и се възприема като

 наша втора природа

 Той ни напомня, че бяхме едно патриархално, затворено общество, подчинено на колективния страх, че всички отвън са врагове, които ни мислят злото. Затова държахме заключени всички врати и прозорци. Това време мина, границите са отворени, но хората си останаха със същото затворено, патриархално мислене. Ние сме общество, пълно със страхове и враждебни нагласи. Уж е демокрация, но не сме съвсем сигурни дали ние си избираме лидерите или ни ги пращат от Брюксел. Та затова сме все с едно наум, особено за премиерите. 
Борисов сигурно е първия български премиер, за който мнозинството вярва, че е местен кадър. От нашите един вид. Защото е еманация на средния българин с неговото двуличие и страхливост. Това се вижда отдалеч – не говори чужди езици, натиснат ли го, снишава се, кляка пред силния, лъже онези в Брюксел докато им вземе парите, а после ги разпределя вътрешно както той си знае. Нападнат ли го винаги отстъпва, защото така прави по-умния; не отмъщава, защото е великодушен, ама предадеш ли го, помни като слон. У нас властта е йерархия, високо над хората, безцеремонна е, при това често ползваща и сопата. Нали знаете как се казва: Бог високо, цар далеко! А Борисов е народен човек, не е надут и надменен, няма да чуеш лоша дума от него за никого. Напротив, ще помогне на всеки, дори на онези, които му крещят под прозорците и му плашат внуците.
Затова вече 10 години го избират безотказно – защото

 припознават в него себе си

 Е, за Брюксел обаче Борисов изглежда различно. Там неговите ходове ги смятат за корупция и популистко управление, а методите му наричат „на ръба на закона“.
Например приет е бюджет за здравеопазването, обаче излизат на улицата медицински сестри, които искат повече пари. Те протестират, вдигат лозунги, медиите им пригласят, и Борисов лично им дава 100 милиона за заплати. Излизат майки на деца с увреждания, правят палатки пред МС, успяват да си намерят и политически покровители, той ги вика на разговор и лично им дава 400 милиона. Коалиционния партньор в правителството ВМРО иска пенсиите да се вдигнат, дори заплашва със сбогуване, Борисов вдига пенсиите в някакъв размер пак с лично решение. Хотелиери и ресторантьори вдигат бунт за намаляване на ДДС и го получават. 
В даването стига и до парадокси: синдикатите искат по висока минимална заплата и я получават, а работодателите искат минималната заплата да се намали и те също получават своето. Както някой сполучливо беше описал Борисов като уникален арбитър– казва на едната страна в спора - ти си прав, казва на другия че също е прав, и като му напомнят, че не може и двамата да са прави, Борисов отговаря – и вие сте прави. Консенсусен човек, отворен за всички, казваме ние! И всичко това го прави за да има мир и спокойствие в държавата.
Този стил на управление е силно волунтаристичен, казват в Брюксел. Той прескача правилата и законите, акцентирайки върху личната воля на премиера, а не върху политическото решение на правителството. Този стил дори прилича на корупция, защото парите не са лични, а обществени и трябва да се раздават не по лично хрумване, а по приети правила.
Там разбират, че Борисов е добър актьор и успешно влиза в патриархалната роля на бащата, който дава на всички, но знаят и че тази роля си има тъмна страна. Тя е в зоната на здрача, където големите групировки търсят симбиоза с всяко правителство, защото непрекъснато имат проблеми със закона. Те искат закрила, а Борисов по своя маниер им я предлага и на свой ред иска нещо, което те не могат да му откажат…Така с едната групировка, после с другата и третата. Завързва се особен Гордиев възел, в който са замесени всички, разбира се, защото

 това е търговия – с пари, с влияние, с присъди, с услуги, с бизнеси…

Всичко става търговия, и като няма правила и закон, виси на едната честна дума. Ето как се ражда онази приказка за мафията и омертата… Тази система е тайна, недоказуема, скрита от копоите на Файненшъл таймс или на Брюксел. Замесените си говорят тихо, на ухо, дори изкупиха медиите, за да не се излагаме пред чужденците.
Ама как да не се изложим, когато този стил Борисов го наложи и във външната политика. Той рядко се съобразява със стратегиите на Външно министерство за отношенията с Русия например. Чака Русия да поиска АЕЦ Белене или Турски поток, да го притиска, да го заплашва с местното си лоби, и като няма накъде, обещава да свърши работата, срещу нещо насреща, естествено.
После като се обадят от американското посолство и му кажат – знаете ли вие, че Турски поток е геополитически руски проект, че обслужвате наш враг, който е враг и на България, Борисов отговаря, прост съм, не се сетих,  английския ми е лош, обаче сега разбирам, че съм сбъркал. И Турски поток се замразява, докато пак му се обади руския посланик и му напомни за руското лоби в парламента, а Борисов пак казва прав си, ама прост съм, руския ми е лош…, и строителството тръгва отново. 
Същите ядове бере и с Турция. Обажда му се Ердоган за главния мюфтия Генджев, който съда е признал за законно избран, и му казва виж там, натисни съдията, моя човек е Мустафа Хаджи. И Борисов притиска, Генджев губи делото, а Хаджи става главен мюфтия. Това се повтаря с Боюк и още 90 противници на Ердоган, които върнахме на Турция срещу обещание да не виждаме мигранти на своята граница. 
Този стил – на всеки по нещо, погазва и международното право, написа „Шпигел“. Той е черна точка за България. Срамни пред света са васалните отношения с Путин и с Ердоган, неспазването на човешките права и репликата „Кажи му аго, да му стане драго“, която представя Борисов като момче за всичко и на Брюксел, и на Москва, и на Анкара. 
Та ето с какъв човек сте си имали работа, казват от Брюксел. Но протестите срещу неговата политика бяха доста хилави и не го свалиха от власт. А мнозинството си мълчи и чака изборите, тъмната стаичка, анонимната бюлетина, която ще пусне пак за своя човек. Защото масовият българин няма нищо против такъв лидер – двуличен тарикат, снишен навън, конформист, противник на конфликтите, заради ползата говори каквото се налага, но върши обратното, защото е по-добре да си печелещия нарушител, отколкото законопослушен загубеняк. Е, заради медиите в Европа, заради студената война между Вашингтон и Москва, Борисов го намразиха всички. Седеше на два стола, горкия, и падна на земята. Обаче ние пак ще гласуваме за него, защото искаме наш човек, а не партия, която пет пари не дава за народа. А вие, от Брюксел, щом искате да го заместите, добре, кажете вашия човек и ако е като Борисов, ще помислим кой да изберем накрая.
От тази гледна точка, 

заради вътрешния фактор,

 аз не бих отписвал Борисов от политическата сцена така набързо, както правят враговете му. Няма да е премиер сигурно, но той ще си остане най-силната политическа фигура в страната, лидер на най-голямата партия, която може да формира и следващото правителство. Неговата дума ще тежи отново, поне докато се появи втори като него, друг месия, на когото мнозинството ще каже „евала“. Та кой ще бъде новият, се питаме сега? Социологията по този въпрос обаче мълчи, мълчат партиите, мълчи Брюксел, мълчи и обърканият български естаблишмънт.
Причината е ясна – у нас, както и в ЕС, има тежка криза на лидерството. Системните партии не успяват да издигнат в управлението хора, които съвместяват европейската либерална демокрация и местния национализъм. Това се вижда особено добре в Източна Европа, където копнежът по твърда ръка става масов и лидерските партии с авторитарни нюанси процъфтяват. А в каквото и да обвиняваме Борисов, той има две безспорни качества. Първо -той е проевропейски политик, който не споделя, поне публично, никакви евроскептични идеи. И второ – Борисов не е диктатор, той е привърженик на многопартийната демокрация и е доказал, че знае границата, която от Брюксел не биха позволили да премине. Силно се опасявам, че сега на политическата сцена трудно ще се намери такъв. 
Но на объркания български избирател, онези кръгове в зоната на здрача, скоро ще му предложат заместител-менте - евроскептик, привърженик на русофилското евразийство и противник на многопартийната демокрация. Социологията подсказва, че е възможно част от мнозинството да го припознае като свой човек и на следващите, а може би и на по-следващите избори, да сме изправени пред сложен казус:

 да избираме „корумпиран“, но проевропейски политик, срещу „чист“ проруски националист

 Под слънцето няма нищо ново, както знаете. Преди време във Франция имаше същия казус. През 2002 година, на президентските избори, мнозинството избра корумпирания, но проевропейски президент Ширак, за да не допусне националиста Льо Пен до властта. Избирателите тогава твърдяха, че са гласували за Ширак със запушен нос и с отвращение. 
Не съм сигурен обаче, че в България ще има същия резултат. Вярно е, че над 60% от хората казват, че са за европейското ни членство, но толкова харесват и Путин. Та както вече споменах, българското двуличие крие изненади, особено за Брюксел…