Макар комунистическият режим да е опасал 45 над 40 години страната с телени мрежи и стрелба на месо по границата нито Българската комунистическа партия, нито нейния репресивен апарат в лицето на Държавна сигурност успяват да спрат хората, избрали свободата.

Над 13 000 българи успяват да се спасят от „хубавото” на соца, а в края на тоталитарната система през 1989 г. Държавна сигурност признава, че „чувствително се увеличи броя на бегълците с висше и средно образование. Някои от тях са инженери, медицински кадри и други висококвалифицирани специалисти”.

Тази констатация е направена в строго секретен доклад на Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването), който desebg.com публикува. Той е озаглавен доклад относно: Подривната дейност на вражеската информация и някои проблеми на контраразузнавателната работа на органите на ДС против нея в процеса на демократизация и гласност.

Документът е подписан от началника на ВГУ ген. Георги Аначков, който е и зам.-министър на вътрешните работи и носи датата 12 април 1989 г.

Макар акцентът в доклада да е поставен върху българската политическа емиграция, определяна от режима като „вражеска”, докладът започва с показателна статистика и профил на бегълците от НРБ в края на тоталитарното комунистическо управление.

До края на 1988 г. Държавна сигурност отчита официално 13 529 души „незаконно емигрирали” (колко ли са щели да бъдат те, ако границите към свободния свят бяха отворени).

Само през 1988 г. ДС посочва, че напусналите НРБ са 290 души, от които 249 по легален път, а 41 са избягали.

Интересното е в поднесената информация е, че ДС заявява, че 106 от бегълците през последните години са били офицери, старшини и срочнослужещи.

От органите на МВР 28 души са избягали, а още по-шокиращото е, че ДС признава за избягали и 95 свои агенти!

В останалата част на доклада е отделено място на българската политическа емиграция, която по това време разпространява нелегално апели към българското общество, с които се стреми да покаже, че социалистическият строй е в упадък. Каквато е и самата истина, която дори самата БКП признава след принудителната оставка на Тодор Живков.

Строго секретният доклад е изпратен до един от съветските съветници в ДС, както и до Първо главно управление на ДС и Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990”, издание на Комисията по досиетата, 2013 г.