Още в първия месец след принудителната оставка на Тодор Живков от властта на 10 ноември 1989 г. репресивният апарат на БКП е събрал оперативни данни, прогнозиращи, че от средите на това малцинство ще се роди партия, но не и че тя ще бъде оглавена от техен бивш агент – Ахмед Доган, тогава Меди Доганов (или просто са спестили тази подробност).

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува. Той представлява строго секретна информация относно: Обстановката сред лицата с възстановени имена от 4 декември 1989 г., подписана от тогавашния министър на вътрешните работи Георги Танев.

„Масови са надеждите за връщане на турско-арабските имена, за „възстановяване правата и религиозните свободи“, се посочва в документа.

Отчита се нарастване на напрежение и демонстративни прояви. В село в Пловдивско хората са поискали отваряне на джамията, а в Несебър – връщане на придобивки, които работниците имали преди „Голямата екскурзия“.

Турското малцинство живо се е интересувало от проявите на гражданските организации. „Налице е определено нарастване на интереса към дейността на независимите структури, въпреки че все още преобладава позицията на изчакване и въздържане от участие в техни прояви“, е посочено в строго секретната информация.

ДС е засякла засилени опити за контакти с Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев от страна на представители на турското малцинство, както и с независимия синдикат „Подкрепа“.

Държавна сигурност посочва, че сред интелигенцията на турското малцинство във Варненско се изразява мнение за изчакване и търсене на консолидация на силите след разцеплението, породено от масовото изселване в Турция.

„Изразява се виждането, че с разгръщането на демократичните процеси в България „те щели да се изявят като политическа сила, на която при едни свободни избори щели да разчитат борещите се за власт партии в страната“, се казва в строго секретната информация.

Следващите събития потвърждават тази прогноза. На 4 януари 1990 г. е създадено Движението за права и свободи, а през март същата година на учредителната му конференция агентът на Държавна сигурност Ахмед Доган е избран за председател.

През април 1990 г. движението е регистрирано от съда като сдружение с нестопанска цел, но е в писано в регистъра на политическите партии. През 1991 г. Конституционният съд е сезиран с искане ДПС да бъде обявено за противоконституционно като партия на етническа и религиозна основа. Конституционният съд се разделя на две –  6 съдии подкрепят искането, а 6 – не, като по-голямата част от втората група, са съдии, излъчени от БСП.

С това патово решение КС на практика дава зелена светлина за съществуването на ДПС. Партията на Доган се превръща през прехода в ключов „балансьор“ и разпределител на властови „порции“, създавайки „обръчи“ от фирми, които ѝ осигуряват икономическа власт.

Това е партията, която в България е участвала във властта най-дълго независимо от факта, че никога не е печелила нито едни парламентарни избори.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990”, издание на Комисията по досиетата, 2013 година.