Комбинацията от миграционен натиск, саботаж, специални операции и атаки срещу критична инфраструктура с манипулиране на информацията създава сложна заплаха за западния свят

Александър Левченко*

В нощта на 25 ноември Руската федерация извърши мащабна комбинирана въздушна атака с дронове, балистични, аеробалистични и крилати ракети срещу Украйна. Руснаците използваха 486 въздушни цели, включително 464 ударни дрона „Шахед“ и други безпилотни летателни апарати, както и ракети от различни видове. По-специално, Руската федерация използва балистични ракети „Искандер-М/КН-23“, крилати ракети „Искандер-К“, аеробалистични ракети „Кинжал“ Х-47М2 и крилати ракети „Калибър“. От 22-те руски ракети 14 бяха свалени, а от 464-те дрона - 438. 

Основният удар беше насочен към гражданската инфраструктура и жилищните райони на Киев, което доведе до жертви и разрушения. Потвърдени са много загинали и ранени хора в Киевска, Одеска и Запорожка области. Ударът срещу столицата причини щети на жилищни сгради и критична инфраструктура, като временно прекъсна топлоснабдяването в повечето райони на Киев. Одеска област също беше засегната от мощна атака, която повреди пристанищната, енергийната и гражданската инфраструктура. Всички цели бяха граждански, нито една военна. Масираната атака срещу Киев е поредното неоспоримо доказателство, че Кремъл води война на разрушение,

а не на териториално завладяване 

Обстрелът на Киев се случи на фона на обсъжданията на така наречените „28 точки“ от предложенията за мирен план. Формално Москва демонстрира готовност за диалог, но паралелно с това продължава ракетните и безпилотни удари по Украйна. Подобна двойна стратегия показва, че Кремъл разглежда 

„мирните инициативи“ като инструмент за натиск

а не като искрено желание за прекратяване на войната. От една страна, Руската федерация се опитва да наложи благоприятни условия на Украйна и Запада, от друга, повишава хуманитарните залози за украинците с ракетни атаки. Обстрелът на Киев е целенасочен инструмент за оказване на натиск върху украинските власти по време на обсъждането на параметрите на мира. Докато дипломатите обсъждат точки за статута на териториите, сигурността и гаранциите, Русия създава допълнителен фон – експлозии, пожари, прекъсвания на електрозахранването и отоплението в столицата. По този начин Кремъл се опитва да принуди Киев да се съобразява не само с хартиените условия, но и с реалния риск от нови жертви сред цивилното население в случай на отказ да се приемат руските искания. За западните политици този удар е изпитание за устойчивост и постоянство. Ако след поредния обстрел 

реториката за „необходимостта от компромис“ за сметка на Украйна

продължи, Москва заключава, че натискът ѝ работи.

Днешният обстрел за пореден път подчертава зависимостта на Украйна от външна подкрепа в областта на противовъздушната и противоракетната отбрана. Украинските сили за противовъздушна отбрана прехващат значителна част от руските ракети и дронове, но ресурсът от системи и боеприпаси не е неограничен. Този обстрел е напомняне, че ударите по Киев създават рискове, които далеч надхвърлят Украйна: от нови вълни от бежанци 

до удар по доверието в системите за сигурност в Европа 

Междувременно началникът на Генералния щаб на шведските въоръжени сили Микаел Класон заяви пред The Financial Times, че действията на Русия в хибридна война срещу Запада не се ограничават само до изпращане на дронове, кибератаки и саботаж. Москва също така пое контрол върху маршрутите за нелегална миграция и доставките на наркотици към Стария свят през Северна Африка като част от стратегия за дестабилизиране на Европа. Според него ръководството на НАТО трябва да поеме внимателен

контрол върху действията на Русия в северноафриканския регион. 

„Доставката на наркотици, мигранти и други престъпни дейности се разпространява много бързо в цяла Европа и територията на НАТО“, заяви началникът на шведския Генерален щаб. Според европейската гранична агенция Frontex, броят на нелегалните мигранти, пристигащи в Европа през централното и западното Средиземноморие, се е увеличил 1,5 пъти през 2025 г. Броят на мигрантите, насочващи се към Европа през Либия, се е увеличил с 50% през първите девет месеца на годината. Повечето хора, използващи този маршрут, идват от Бангладеш, Еритрея и Египет. В западното Средиземноморие Алжир се е превърнал в най-популярната отправна точка. Наркотиците се доставят главно в Европа през Гвинейския залив, разположен край западния бряг на Африка. Регионът е основният маршрут, през който се внася контрабанда на по-голямата част от кокаина от Южна Америка към Европа. През последните месеци там бяха проведени няколко мащабни операции. Френският военноморски флот съобщи през септември, че от началото на годината в района са иззети 54 тона наркотици.

Изявлението на шведския генерал Микаел Класон означава, че Русия 

разширява арсенала си от хибридна война срещу Запада, 

използвайки не само военни и кибератаки, но и контрол върху незаконните потоци от мигранти и наркотици. Това показва системния характер на руската стратегия, която обхваща различни области - от граничната сигурност до социалната стабилност. По този начин Москва се стреми да създаде многоизмерен натиск върху европейските държави. Целта на Русия в този контекст е да дестабилизира Европа и да отслаби способността ѝ да подкрепя Украйна. Контролът на Москва върху нелегалните миграционни маршрути през Северна Африка е опит да 

се експлоатира географската и социална уязвимост на Европа

Подобна стратегия позволява на Русия да влияе върху вътрешната политика на европейските страни, където въпросът за миграцията често се превръща в предмет на разгорещени дебати. В миналото Москва вече е използвала фактора миграция като инструмент за хибриден натиск, използвайки мигрантските потоци от Близкия изток, за да дестабилизира страните от ЕС. Подобни действия създадоха хуманитарни кризи по границите, провокираха политически спорове в европейските общества и увеличиха поляризацията. Това принуди европейските правителства да изразходват ресурси за вътрешни проблеми и намали готовността им да реагират на руските действия в Близкия изток и Украйна. 

Използването на наркотрафик като инструмент за хибридна война има двоен ефект: подкопава сигурността на обществата и същевременно създава престъпни мрежи, които могат да бъдат използвани за политически или разузнавателни цели. Комбинацията от миграционен натиск, саботаж, специални операции и атаки срещу критична инфраструктура с манипулиране на информацията създава сложна заплаха. Това означава, че Русия действа едновременно във физическо и дигитално измерение, използвайки всякакви уязвимости. Този подход прави хибридната война особено опасна, защото тя няма ясни граници и може да се прояви в различни области на живота.
Русия е особено окопана в Мали. Vamada.net съобщава, че Русия, навлизайки в Мали под претекст за „помощ за преодоляване на горивната криза“, всъщност изгражда нова инфраструктура на собствено влияние, която пряко 

подкопава интересите на САЩ в Сахел

ключови лостове – контрол върху логистичните коридори, съвместни операции с местни военни сили и достъп до разузнавателни данни – формират опорни точки за Кремъл, измествайки американските програми за сигурност и увеличавайки зависимостта на правителството от руската мощ. Подобна маневра превръща временната криза в дългосрочен геополитически лост, тъй като Москва получава възможност да прокарва политическия и дневен ред за сигурност, да заобикаля санкционните ограничения чрез регионални маршрути, да засилва антизападната реторика и да се установява в стратегическа зона, където САЩ инвестират в стабилност от десетилетия. 

Механизмът е прост и опасен: консолидирането на Африканския корпус превръща 

Мали от западен партньор в тренировъчна площадка за руско влияние, 

от която Кремъл може да разширява собствената си мрежа в целия Сахел, усложнявайки американското присъствие на континента. Русия използва горивната криза в Мали като шанс да навлезе в райони, доминирани преди това от американски програми за сигурност, и превърна техническия проблем с доставката на гориво в лост за влияние. Разполагането на руски сили по граничните коридори със Сенегал и Кот д'Ивоар даде на Москва не само физически контрол върху маршрутите, но и достъп до оперативна информация за движението на бойните групи, логистиката на конвоите и вътрешните приоритети на щаба на въоръжените сили на Мали. Кремъл постепенно интегрира инфраструктурата, създадена с участието на САЩ и ЕС, в собствените си операции, превръщайки я в източник на данни за руски анализатори и канал за влияние върху решенията на преходното правителство. На този фон Вашингтон губи не само оперативен достъп и механизми за партньорство, но и 

способността да оформя регионалния ред за сигурност

страна, която десетилетия наред разчиташе на американската подкрепа, сега прави политически изявления за стратегическа зависимост от Москва. 

Африканският корпус контролира специфични райони, където се съчетават търговия, контрабанда и бойна дейност, което позволява на Русия да формира собствена интерпретация на събитията и да я налага на малийското правителство. В същото време това ограничава възможността на американските разузнавателни служби да получат пълна картина на събитията в региона. Малийското правителство все по-често прави публични изявления, подчертаващи значението на руската помощ, което работи политически срещу Съединените щати.

*Александър Левченкое е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)