Алекс Алескиев

От 9 април новият съветник за националната сигурност на президента Тръмп ще се казва Джон Болтън. Той е добре познат в Америка, но не съвсем извън нея. Това обаче бързо ще се промени. Причината е неговият последователен консерватизъм, който веднага след обявяването на назначаването му, докара типично левичарския външно-политически истаблишмент в САЩ  до състояние на апоплексия, изразено във всевъзможни обвинения - от това, че е „опасен”, до това, че е „подпалвач на войни”, които се появиха на страниците на „Ню Йорк Таймс” и други медии. 

Главният му грях изглежда е, че Болтън говори прямо и без да се извинява, когато става дума за американските национални интереси, както и острата му критика спрямо политиката на Обама като  “слаба и неефективна.” Освен това, той е критикуван от ляво защото нарича режима на аятолите в Техеран терористичен, заради

традиционият му антикомунизъм,

силната му критика към Путин и може би най-вече за това, че е против омиротворяването на международни зложелатели. Всичко това са твърдо-установени републикански принципи от много години. В интерес на истината, трябва също да се каже, че Болтън е защищавал и позиции, които са в конфликт с някои от тези на Тръмп, като например неговите съвети за смяна на режимите в Сирия и Иран, и безрезервната му подкрепа за войната в Ирак. Така че неговото назначаване от Тръмп, заедно с това на Майк Помпео в Държавния департамент учуди не малко специалисти.

Какво е значението на това назначение за Югоизточна Европа и особено за България? За човек с консервативни схващания, като авторът на тези редове, това е безспорно много добра новина. Освен това има три други по специфични причини за оптимизъм относно политиката на Вашингтон при Болтън. Първо, той е заевявал не веднъж през годините, че

защитата на Източна Европа е изключително важна за Съединените щати

Заедно с неговата рязка критика спрямо путиновия нео-империализъм, не би трябвало да има съмнение, че в негово лице Източна Европа има нов приятел в Белия дом. На второ место, и това не е толкова добре известно, Болтън е дългогодишен председател на Gatestone Institute (gatestonеinstitute.org), един институт в Ню Йорк които се занимава с изследването на радикалния Ислям и ислямизацията в западния свят. Той е допринесъл не малко с изследванията си по теми като радикализацията на Турция, мюсюлманската диаспора на Запад, както и последиците от катастрофалната мигрантска политика на Меркел. Няма съмнение, че с назначението на Болтън в Белия дом във Вашингтон не са останали много илюзий относно опасния ислямистки курс  на Турция, ръководена от Ердоган.

Най-накрая, Джон Болтън е имал и директна намеса в българската политика. Преди две години, в разгара на кампанията за нов генерален секретар на ООН, когато изглеждаше, че правоверната българска комунистка, Ирина Бокова, ще спечели надпреварата, Болтън написа една забележителна статия в Wall Street Journal (Who Will Lead the United Nations? August 7, 2016) в която разобличи нейните анти-американски и анти-израелски машинации като шеф на UNESCO и торпелира шансовете й за успех. Добре е сегашните български политици, които като нея, като че ли защищават чужди интереси повече от тези на  България, да си припомнят това.