Ядрената заплаха е блъф на Путин - няма никакви признаци за каквито и да било промени в разполагането и готовността на руските ядрени сили

На Украйна се предлага да се отбранява с едната ръка вързана на гърба, за да не стане по-лошо

В перспектива най-важното е Русия да не  се превърне бързо в сателит на Китай

Интервю на Константин Егерт, The insider

- Доколко нападението на ХАМАС срещу Израел и отговорът на Израел повлияха на глобалната политика, в частност на ситуацията с путиновата агресия срещу Украйна?

- Преди всичко, аз не смятам, че това беше нападение на ХАМАС срещу Израел, а продължение на нападението на Иран срещу  Израел с използването на подконтролната на Техеран терористична групировка ХАМАС. При това, иранците имат в запас и Хизбула в Ливан. Има го и приятелското правителство на Сирия, шиитското опълчение в Ирак, а в Йемен – бунтовниците хусити.
Единственото действащо лице на войната в момента е ХАМАС. Но може би, в някакъв момент, Хизбула ще започне бойни действия. Ясно е едно, Иран беше много обезпокоен от сближаването на Израел с държавите от Персийския залив и другите арабски страни и с тази война иска да попречи на това сближаване.

- Кремъл печели ли от случващото се?

- Да, то прекрасно съвпада с желанието на Русия светът да се оттегли от нейната война с Украйна. Ние знаем за растящата близост на Иран и Русия, за доставките на ирански дронове за Москва. Впрочем, точно такива дронове те доставяха на ХАМАС. Путин не каза нито една лоша дума срещу нападението на ХАМАС срещу Израел. Затова пък обвини Израел за въздушните удари срещу летищата в Дамаск и Алепо. Това, видите ли, нарушавало суверенитета на Сирия. Суверенитетът на Сирия, съществуването на сирийския режим изцяло зависи от Русия и Иран. Никакъв друг суверенитет няма там.  
А позицията на Русия в продължение на повече от 10 години е проста: докато Израел избягва конфликти с руските сили в  Сирия, той може да прави каквото иска. Внезапното безпокойство по повод суверенитета на Сирия подсказва, че в позицията на Москва, вероятно, са настъпили промени, които още не са ясни.

- Имайки предвид тесните връзки на Москва както с ХАМАС, така и с иранците, мислите ли, че Путин е знаел за подготвяното нападение срещу Израел?

- Ако говорим за мащабната стратегия на Иран, насочена в крайна сметка към директна конфронтация с Израел, то мисля, че в някакъв момент те са били длъжни да информират Кремъл. Ако говорим за подготовката за нападението на ХАМАС, то всички, които са били причастни към него, са положили невероятни усилия, за да го запазят в тайна. В толкова дълбока тайна, че нито израелското, нито американското разузнаване, не са се досещали за нищо.
И ето какво си мисля, ако иранците са разказали на руснаците за подготвяната атака на ХАМАС, то дали щяха да си гарантират след това секретността на цялата операция? 
И знаете ли – мисля, че биха могли! 
Изгодата за Русия от внезапното възникване на този конфликт, който отвлича вниманието на Вашингтон от Украйна, още повече в годината преди президентските избори - всичко това работи в полза на Путин. 

- Способна ли е администрацията на Байдън едновременно да се занимава с двата конфликта: Украйна и Близкия Изток?

- Мисля, че сегашната администрация има проблем заради неправилната представа за Иран, в частност, защото смятат, че могат да се договорят с аятолласите и всичко ще е наред. 
Известно време след началото на войната през миналата година те мислеха, че и с Русия могат да се договорят.
Засега публичната риторика на администрацията е правилна. И изпращането на двата самолетоносача в източното Средиземноморие беше правилна, много важна крачка. Но мен ме безпокои какво ще се случи, ако тези мерки за сдържане се окажат неуспешни.

- След юлската среща на НАТО във Вилнюс редовно се появяват съобщения, че в близко време Байдън има намерение да „притисне“ Володимир Зеленски, за да го подтикне към преговори с Путин за някакво „примирие“. Това възможно ли е?

- Да. Отчасти защото една от причините, които пречат на Байдън действително ефективно да подкрепи Украйна си остава страхът от ескалация с Русия. Тази дума — ескалация — звучи отново и отново. Излиза, че на Украйна се предлага да се отбранява с едната ръка вързана на гърба, за да не стане по-лошо. Сякаш някъде са скрити някакви руски сили, за които ние не знаем
Къде е тази тайна армия на Путин? Ако я има, защо не я изпрати в Украйна?
А що се отнася до ядреното оръжие, то нашето разузнаване заяви, че няма никакви признаци за каквито и да било промени в разполагането и готовността на руските ядрени сили. 
Така че, това е чист блъф на Путин! Но ние кой знае защо вярваме на този блъф. 
Именно затова мисля, че в някакъв момент Байдън и съветниците му ще кажат: 

„Ние дадохме на украинците всичко, което поискаха, позволихме им да водят настъпление. Ние не се съмнявахме в тях. Продължихме доставките. Те отвоюваха едва няколко квадратни километра от своята територия. Така минаха две години. Сега вече ни трябва дипломатическа инициатива“.

Германците и французите ще подкрепят този наратив, а членовете на НАТО от Източна и Централна Европа ще бъдат категорично против. 

Предполагам, че разкол в алианса е именно това, заради което Путин продължава играта. Той знае, че няма да получи това, което иска на бойното поле, но, може би, ще го получи на масата за преговори.

- Но никой не признава за руски завладените територии…

- Разбира се, никой няма да признае тези територии за руски. Но каквато и да е линията на прекратяване на огъня, по същество, тя ще стане новата руско-украинска граница. Преговорите ще се проточат. И Русия ще контролира това пространство. Мисля, че Путин разчита на това.
Путин смята, и правилно смята, че докато окупира украински територии, той поставя преграда пред нейното членство в НАТО.

- Вие сте участвали в преговори с Путин. Според Вас, кои са неговите слаби места, слабите места на неговия режим?

- Те доста успешно заобикалят санкциите. Ние, Западът, просто не много ефективно ги прилагаме колективно. 

Също така изглежда, че Путин няма сериозни вътрешни проблеми. 

В перспектива най-важното за Русия — и за това трябва да мисли не само Путин, но и всички останали руснаци — е доколко близо Русия да се превърне в сателит на Китай.

От гледна точка на американските интереси трябва да си даваме сметка, че след Путин Русия ще има много слабо правителство и това ще даде на Китай практически неограничена свобода на действие в азиатската и част.

Сега е трудно да си го представим, но е възможно да се стигне до раздробяване на територии и дори до пряка анексия на някои част от руската територия от Китай. 
Това не е в интерес на Америка. 

Никой не мислеше, че СССР ще се разпадне, но ни се наложи да му кажем „сбогом“. Същото може да се случи с Русия, макар, че засега това не е много вероятно. Но ние още не сме готови за такова развитие на нещата, затова пък съм сигурен, че китайците са готови.

- Всичко това означава ли, че в тази предизборна кампания за президент на САЩ повече ще се говори за външна политика?

- Като минимум много повече отколкото през 2020 година. Заплахата от Китай, нахлуването на Русия в Украйна, Близкия Изток – хората говорят и ще продължат да говорят за това по време на кампанията. 
В Републиканската партия се разпространява вирусът на изолационизма. В Демократическата партия също е неспокойно. Спомняте ли си как прогресистите миналата година поставиха условие на президента, че ще подкрепят помощ за Украйна при условие, че те ще започнат преговори с Русия.
Точно това би искал да чуе Путин.
Що се отнася до Доналд Тръмп, то той не се занимава с политика в обичайния смисъл на тази дума. Всичките му решения се базират на това какво му е изгодно. Аз мисля, че той ще опита да прекрати членството на САЩ в НАТО.

- Но Конгресът няма да му позволи! Договорът е ратифициран от Конгреса…

- Президентът може да напусне договора едностранно. Аз самият съм участвал при излизането на САЩ от редица договори и въпросът какво може и какво не може да направи президентът никога не е разглеждан от Върховния съд.  Така че тук съществува една своего рода „сива зона“, 
Но аз предполагам, че Тръмп ще опита да напусне НАТО.  Може да успее, може и да се провали.

- Когато избраха Тръмп всички очакваха пълен ужас. Но, в края на краищата именно администрацията на Тръмп започна да снабдява Украйна с оръжия. Вие работихте в тази администрация, има ли шанс, ако го изберат отново, той ще продължи с тази политика?

- Това не беше лесно. Да вземем санкциите срещу Русия. Те бяха приети едва след дълги разговори с Тръмп, успяха да го убедят. Много зависи кой ще работи с него, ако го изберат отново. Има голяма вероятност той да бъде обкръжен от хора, които ще му козируват при първото му желание. Затова смятам, че излизане от НАТО е напълно реална перспектива.

* Джон Болтън е бивш специален представител на САЩ в ООН и съветник на президента Доналд Тръмп по въпросите на националната сигурност.

Превод: Faktor.bg