Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“

Малките неща могат да разкрият много по-големи геополитически истини. Такъв е случаят с неотдавнашната среща на финансовата работна група между САЩ и Китай.

Групата, която се състои от представители на централните банки и правителствените агенции на всяка от страните, се събра миналата седмица в Китай, за да направи това, за което е създадена: да координира промените в съответните банкови системи.

Тези срещи се провеждат сравнително редовно, така че важното тук е да се разбере какво се координира и до каква степен то засяга икономиката на всяка страна.

На пръв поглед отношенията между САЩ и Китай изглеждат обтегнати. Всяка от страните разполага оръжейни системи на позиции, които тревожат другата. Всяка от тях поддържа близки отношения с държави, които са враждебни на интересите на финансовата работна група.

Изглежда, че постоянно има „избухвания“. Само преди няколко седмици два руски бомбардировача се присъединиха към два китайски бомбардировача, за да изследват въздушното пространство близо до Аляска, само за да бъдат прихванати от американски и канадски изтребители.

След това тази седмица китайски самолет за наблюдение стана първият китайски военен самолет, който наруши въздушното пространство на американския съюзник Япония.

САЩ поддържат близки отношения и с Филипините, които редовно са обект на предизвикателства от страна на Китай. А САЩ непрекъснато подкопават интересите на Китай чрез твърдата си подкрепа за Тайван.

Списъкът продължава.

Геополитиката диктува,

че войните могат да започнат от политически различия, от заплахи от икономически характер и, разбира се, от военни действия.

Ако финансите са измерение на геополитическата система, то те би трябвало да бъдат координирани с военните, политическите и икономическите въпроси.

Следователно политическото и военното напрежение между САЩ и Китай би трябвало да присъства и в икономическите и финансовите въпроси - както е обичайно за много страни, които са близо до война.

Разумно е държавите да координират рационално всяко измерение на отношенията си, особено когато отношенията са рисковани. Но да се координират там, където мнозина очакват война, е странно.

За да бъда ясен, не смятам, че САЩ и Китай ще започнат война. САЩ могат да спечелят малко и да загубят много. Китай трябва да вземе по-сложно решение и може би е отворен за война в Азия, но се пази от всякаква морска война.

Това съображение ни кара да проучим защо се провежда тази среща на финансовата работна група. Привидно целта на срещата е финансовите трансфери за инвестиции и търговия да станат по-надеждни и ефективни. САЩ имат интерес и от двете.

Ако това е просто техническа среща за повишаване на ефикасността на финансовите процеси, то тя не е забележителна. Но на мен ми се струва, че това е нещо повече.

Отношенията между САЩ и Китай са колкото сложни, толкова и напрегнати. Но икономиката е такава, че и двете страни са заинтересовани от сътрудничество.

Трикът е да се премахнат финансовите пречки, които иначе биха възпрепятствали търговията в бъдеще. Срещата от миналата седмица е стъпка в тази посока. Двете страни действат на принципа „да сключат споразумение за плащанията, а останалото да оставят на пазара“.

Представата за Китай като военна суперсила до голяма степен е избледняла. Възроди се мнението, че в Китай могат да се правят пари. Техническата насоченост на финансовата работна група опровергава икономическите проблеми, които сега са на дневен ред. Проведени са няколко технически срещи между Съединените щати и Китай, но миналата седмица тя беше повече или по-малко първата, след като САЩ обвиниха Китай в засилване на военната му активност.

Китай се нуждае от инвестиции, а САЩ - от нови пазари, и двете страни знаят това. Сега е добър момент китайците и американците да работят върху подробностите. | БГНЕС