Джордж Фридман: Свалянето на Орбан може да преобърне унгарската външна политика

Джордж Фридман, Geopolitical Futures

Виктор Орбан управлява Унгария от 1998 до 2002 г. и от 2010 г. досега. По това време, той доминира унгарската политика и до голяма степен унгарския живот. Но в края на миналата седмица в Будапеща се събраха десетки хиляди демонстранти, които отправиха призив за свалянето му. Демонстрациите продължиха и през уикенда. Откакто Орбан пое премиерския пост преди повече от десетилетие, унгарската опозиция е фрагментирана и като цяло неефективна. Независимо дали това ще доведе до отстраняването на Орбан, организирането на такава голяма демонстрация е зашеметяващо събитие.

Като лидер на Унгария Орбан създаде идеология, която оказва влияние върху други държави. Тя има две критични измерения. Първото е противопоставянето на миграцията в Унгария. Преди десетилетие милиони хора от Близкия изток потърсиха убежище в Европа, където много правителства им позволиха да влязат дори когато се сблъскваха с вътрешна съпротива. Позицията на Орбан беше в разрез с европейския либерализъм. Той твърди, че Унгария не е просто място, а култура и че вълните от имигранти застрашават нейната културна идентичност. Позицията му получи подкрепа в Централна Европа, където се оформи антимиграционна коалиция в противовес на преобладаващото мнение в Брюксел. С течение на годините тезата на Орбан придоби много повече привърженици в цяла Европа.

Второ, Орбан беше враждебно настроен към това, което някои днес наричат "будна" култура, особено към отношението ѝ към към хомосексуалността. Критиките му се основават отчасти на консервативното разбиране за християнството, но в още по-голяма степен на убеждението, че хомосексуалността ще развали унгарското общество. Отново, той зае позиция срещу европейския либерализъм и отново възгледите му намериха признание в други страни. с течение на времето. На последните избори в Нидерландия например партията на Герт Вилдерс, който е и идеен съюзник на Орбан, пребори либералната партия, чийто доскорошен лидер беше един от най-силните критици на унгарския премиер.

Влиянието на идеологията на Орбан достигна и до САЩ. По време на мартенско пътуване до САЩ Орбан проведе среща с Доналд Тръмп. Дали той е променил нещо в политиката на Тръмп е несигурно, но те очевидно са постигнали общо разбиране.

При завръщането си от това пътуване унгарският лидер изглеждаше политически сигурен в Унгария. Въпреки това, той срещна мощна „анти Орбан“ кампания, основана на обвинения в корупция. Не е ясно какво ще постигнат демонстрантите. Възмущението от предполагаемата корупция е широко разпространено, но също така и усещането, че Орбан представлява дълбокия смисъл на Унгария.

Друго измерение на драмата на Орбан е свързано с войната в Украйна. Преди руската инвазия, докато НАТО се опитваше да определи стратегията си, унгарският премиер пътува до Москва, за среща с руския президент Владимир Путин. По време на тази визита Орбан заяви, че западните санкции, наложени на Москва, няма да дадат резултат. Малко след началото на войната Орбан отказа да предостави военна помощ за Украйна или дори да позволи на НАТО да разположи свои сили в Унгария или да им осигури транзит през унгарска територия. Що се отнася до Русия, позициите на Орбан изглежда са по-близки до тези на Путин, отколкото до Европа.

Решенията на Орбан по отношение на Украйна сякаш са опит да се угоди на унгарската общественост, която не искаше да участва във войната като цяло, както не искаше и имигранти. Орбан отдавна е ефективен политик. Това прави събитията от миналата седмица още по-объркващи. Ако все пак в Будапеща настъпи политическа промяна, съществува възможност и за промяна на унгарската позиция спрямо войната в Украйна.

Но Орбан все още не е приключил. А дори и да е, не е ясно дали опонентите му имат визия която да надхвърля пренебрежението им към корупцията, за да се стигне до по-широка промяна в Унгария. /БГНЕС