Боян Радойков*

Днес срещата между президента Тръмп и китайския президент Си Цзинпин в Южна Корея даде възможност да бъдат обсъдени много теми от стратегическо значение за двете страни. Първата им среща от шест години насам продължи 1 час и 40 минути. Американският президент я определи като „голям успех“ и обяви, че ще посети Китай през април за нови преговори. „Ние финализирахме много въпроси“ по време на срещата в Пусан, добави той, като определи Си Цзинпин като „изключителен лидер на една много мощна страна“. 

Ето какво е важно да запомните от тази среща. Доналд Тръмп обяви, че е постигнал споразумение за намаляване с 10% на митата срещу Китай, свързани с трафика на фентанил. Американският държавен глава също обяви, че по време на срещата е сключил едногодишно споразумение, което може да бъде подновявано, за доставките на редки земни елементи – основен материал, върху който Китай има почти монопол. Войната в Украйна също беше в центъра на дискусиите, но темата за Тайван не беше засегната.

Сред всички тези теми има обаче една, която беше внимателно избягвана, но която представлява

 истинската битка за бъдещето на света

 Става дума за изкуствения интелект. ИИ ще бъде доминиран или от страна с автократична диктатура, или от страна, която остава силно демократична въпреки някои недостатъци. 

Няма нужда да се разсъждава върху предимствата или недостатъците на ИИ. Това е толкова безполезно, колкото да се спори за полезността на електричеството, както беше при откриването му през 19 век. ИИ е очевидно централният елемент в новата студена технологична война между американците и китайците. Европа и останалият свят са изключени от тази битка и в близко бъдеще ще понесат последиците от тази „дигитална колонизация“, която приижда с голяма скорост.

Осъзнаването на напредъка, постигнат от Китай, беше шокът, който предизвика на 20 януари 2025 г., пускането от Китай на своя модел на изкуствен интелект Deep Seek R1 с отворен достъп. Предимството му беше, че може да конкурира ChatGPT с десет пъти по-малка изчислителна мощност. Доналд Тръмп е добре наясно с размера на залога. На 24 юли, обявявайки плана си да постигне превъзходство над Китай в тази стратегическа област, той заяви: „Америка е страната, която започна надпреварата в областта на изкуствения интелект, и Америка ще я спечели“.

Бихме били склонни да повярваме на това, но както при повечето изявления на американския президент, е необходимо да се подхожда с предпазливост, защото фактите, свързани с научния и технологичния прогрес, говорят друго, а 

фактите са твърдоглави

Три примера илюстрират това : 

-   Съединените щати загубиха първото си място в изследванията на ключови технологии. През последните две десетилетия позициите на Съединените щати и Китай в научните изследвания на тези технологии се обърнаха. Вашингтон, който доминираше в тези области на изследване през 2000-те години, постепенно беше изместен на второ място. Според доклад на Австралийския институт за стратегическа политика (ASPI), през периода 2019-2023 г. Китай доминира в световните научни изследвания в 57 от 64 технологии (или 89 %), определени като „критични“ от институцията. Преди 20 години, между 2003 и 2007 г., САЩ доминираха в научните изследвания в 60 от тези области на науката, а през 2024 г. китайските изследователи, работещи в областта на изкуствения интелект, са публикували повече научни трудове от своите европейски, американски и британски колеги, взети заедно (24 000 публикации срещу 19 000). Друго предимство е, че Китай е авторитарен режим, което улеснява вземането и почти незабавното прилагане на стратегически решения. По този начин всички аспекти на изкуствения интелект се преподават на китайските ученици от шестгодишна възраст. Нито една друга страна не е успяла да го постигне.

-    Китай роботизира своята промишленост по-бързо от всяка друга страна и роботизацията на китайските фабрики продължава да нараства с главоломни темпове: през 2024 г. Китай е инсталирал повече индустриални роботи от останалата част на света, според годишния доклад на Международната федерация по роботика (IFR), публикуван на 25 септември 2025 г. Миналата година в китайските фабрики са инсталирани над 295 000 нови робота, което представлява увеличение с 7 % спрямо предходната година. Това е четири пъти повече отколкото в Европейския съюз (68 000 инсталирани робота миналата година), седем пъти повече отколкото в Япония (44 500) и почти девет пъти повече отколкото в САЩ (34 200). Сред петте страни (Китай, Япония, САЩ, Южна Корея и Германия), в които миналата година са инсталирани най-много роботи, само Китай е запазил растеж в сравнение с 2023 г.

-    Хегемонията на Пекин върху редките земни елементи поставя Вашингтон в затруднено положение. На 9 октомври 2025 г. китайското министерство на търговията публикува нови мерки за контрол на износа, с които разширява регулаторната си рамка за редките земни елементи. Тези правила нанасят тежки санкции на САЩ, които за 51 минерала, важни за промишлеността, зависят от вноса в повече от 50 %. Според Американската геоложка служба Китай е бил най-големият доставчик на 17 от тях и е бил сред първите трима за други 24. Китайските мерки биха могли да окажат пряко въздействие върху световната верига за доставки на полупроводници, което би затруднило производството на чипове за изкуствен интелект. Всъщност САЩ бяха неприятно сюрпризирани от китайските постижения и от 2019 г. насам блокират продажбата на чипове Nvidia, произведени в Калифорния. Това подтикна Китай да развие собствени капацитети в тази област на високо конкурентно ниво.

Китай също така добре разбира залозите, както и факта, че изкуственият интелект ще промени всяка индустрия на земята. За разлика от останалата част на света, страната планира с десетилетия, дори векове напред. След като навакса изоставането си, китайският изкуствен интелект сега се стреми да преодолее границите, защото

 има цял свят за завладяване

 Под формата на хуманоидни роботи Китай се готви да навлезе в ежедневието на милиарди хора и това вече не е сценарий от научна фантастика. Това, което се правеше само в лабораториите на Силициевата долина, сега се прави и в южната част на Китай, в Шенжен. Докато Илон Мъск има амбицията да продава своя робот-асистент Optimus за 10 000 долара, Китай ще продава своя андроид R1 за 5900 долара. И това е само началото. Лесно можем да предвидим, че след по-малко от 10 години цената му ще бъде около 1500 долара. Възможно ще е всеки от развития свят да има свой робот у дома, откъдето идва и важността за Америка да спечели този високотехнологичен дуел. Зад победителя стои посоката с неговите ценности и свободи, които светът ще поеме през следващите два века.

*Боян Радойков е дипломат, бивш международен служител на ООН и доктор по политически науки в Сорбоната. Повече от 20 години живее и работи в Париж.