Европейската комисия съобщи, че е поискала от италианското правителство "подробна информация" относно подписаното на 6 ноември в Рим споразумение за преместване в Албания на спасени в морето мигранти докато трае разглеждането на техните молби за убежище, предаде АФП.
Говорителка на европейския изпълнителен орган обаче заяви, че според нейната първоначална информация споразумението не е подобно на подписаното през 2022 г. между Великобритания и Руанда, което беше критикувано от европейския комисар по вътрешните работи Илва Йохансон.
Тогава тя заяви, че "аутсорсингът на процедурите за предоставяне на убежище (не е) хуманна и достойна миграционна политика".
"В контакт сме с италианските власти, защото трябва да проучим подробностите на споразумението" между Италия и Албания, заяви говорителката Анита Хипер на ежедневния брифинг за медиите.
"Що се отнася до (споразумението) между Великобритания и Руанда (...), според първоначалната информация, с която разполагаме, случаят не е същият. Но отново се нуждаем от подробна информация." - продължи тя.
Хипер отново подчерта, че този вид споразумения трябва да зачитат европейското и международното право в областта на убежището.
Споразумението, подписано в Рим от ръководителката на италианското правителство Джорджа Мелони и албанския ѝ колега Еди Рама, предвижда Италия да открие два центъра в Албания, страна-кандидатка за членство в ЕС, които да приемат спасени в морето мигранти, за да се "извършват бързо процедурите по обработване на молби за убежище или евентуално репатриране".
Тези два центъра, които ще се управляват от Италия и ще започнат да функционират през пролетта на 2024 г., ще могат да приемат до 3000 мигранти, или около 39 000 годишно според прогнозите. Непълнолетните, бременните жени и уязвимите лица няма да бъдат засегнати.
Членът на италианското правителство Джованбатиста Фацолари заяви, че мигрантите ще бъдат отвеждани директно до тези центрове, без да преминават през Италия, и че тези структури ще бъдат поставени под италианска юрисдикция по силата на "екстериториален статут". Но много въпроси за това как ще функционира подобен проект остават без отговор.
Неправителствената организация Международен спасителен комитет (IRC) осъди споразумението като "нехуманно". "Всеки човек има основното право да търси убежище, независимо откъде идва и как е пристигнал. Последното решение на Италия е част от тревожна тенденция, която подкопава това право." - коментира Имоджен Съдбери, директор на Международния комитет за спасяване в Европа.
От януари насам Италия е изправена пред наплив от мигранти (145 000 в сравнение с 88 000 през 2022 г. за същия период). Европейските правила предвиждат, че по принцип държавата, в която мигрантът влиза за първи път в ЕС, отговаря за обработката на молбата му за убежище, а средиземноморските държави се оплакват, че трябва да поемат непропорционално голяма тежест.
ЕС е в процес на финализиране на реформата на миграционната си политика, която включва укрепване на външните граници на ЕС и задължителен механизъм за солидарност между страните от ЕС за грижа за търсещите убежище.
Европейците се опитват също така да намалят незаконната имиграция, като подписват споразумения с трети страни, като например неотдавна с Тунис, за предотвратяване на напускането на страната от мигранти. /БГНЕС
Още от Свят
Румъния избира президент
Кандидатите за президентския пост са 13
Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството
Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност
Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни
Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.