Европейската комисия е получила Плана за развитие и устойчивост на България. Страната ни е поискала 6,6 млрд. евро, съобщават от институцията.
Припомняме, че правителството прие Решение, с което одобрява Националния план за възстановяване и устойчивост на България, съгласно Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) на ЕС и възложи на заместник министър-председателя Атанас Пеканов да го представи на Европейската комисия в съответствие изискванията на Регламент (ЕС) 2021/241.
Одобреният с Решение номер 411 на Министерския съвет от 5 май 2021 година проект на Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България бе надграден, допълнен и качен на страницата https://www.nextgeneration.bg/ на 20 юли 2021 г., като по този начин стана достъпен за широката общественост. При неговата преработка бяха проведени повече от 70 срещи с представители на институциите на службите на Европейската комисия, посланици, представители на международни институции в страната, представители на гражданското общество, Националния съвет за тристранно сътрудничество, работодатели и синдикати, както и на Икономическия и социален съвет, припомнят от МС.
Изпратен бе като проект на ЕК на 21 юли 2021 г., в резултат на което, в периода септември - октомври 2021 г. бе проведен нов кръг от преговори по политически и технически теми и въпроси. В резултат на направените консултации бе постигната висока степен на съгласуваност на документа с ЕК.
За да бъде изпълнена основната цел на Плана за възстановяване и устойчивост, а именно, да способства икономическото и социално възстановяване и да гарантира устойчивост след кризата, породена от COVID-19 пандемията, предложеният вариант на Плана предвижда 59 инвестиции и 46 реформи, както и редица промени в над половината от заложените преди това проекти.
Ключови промени спрямо предишните версии на проекта на План включват: Значително засилване на фокуса върху декарбонизация; Засилена подкрепа за бизнеса при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано безвъзмездна финансова подкрепа; Засилен инвестиционен фокус в социалната сфера (образование, здравеопазване, социална подкрепа); 13 нови инвестиционни проекта; Реформи в сферата на здравеопазването, електромобилността, социалната сфера, върховенството на закона и правосъдието, бизнес средата и енергетиката.
Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка. Зеленият преход заема водещо място в Плана, като концентрира 45.8 на сто от общите предвидени разходи. Дигитализацията също присъства над изискуемите по Регламент 20 на сто, като формира 22.5 на сто от общите предвидени разходи.
Още от България
България предаде на Румъния председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа
През тази година се навършват 30 г. от учредяването на ПСЮИЕ по инициатива на България през 1996 г.
Йотова към Силяновска: Очакваме РСМ да изпълни европейските критерии за членство в ЕС
Президентът настоя да се спазват правата на македонските българи и да се сложи край на езика на омразата в Северна Македония
Стоянов отказа да отговори дали България остава в механизма PURL за подкрепа на Украйна
„Министерството на отбраната не предоставя финансовите средства“, заяви той, без да уточни дали правителството възнамерява да продължи участието на страната по механизма и какъв ще бъде българският принос