Европейската комисия е върнала на "поправителен" представения от България Национален план за възстановяване и устойчивост, защото има твърде много забележки - особено в частта "Енергетика зелен преход". Това става ясно от писмо на Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" на ЕК до служебния вицепремиер Атанас Пеканов, с което "Сега" разполага". Критиките означават, че вече няма дори хипотетична вероятност до края на тази година  страната ни да получи някакви средства за финансиране на проекти по плана. 

Още вчера Мика Зайкова, бивш депутат и настоящ икономически съветник на "Има такъв народ", би алармата, че около прословутия документ, който трябва да вкара близо 13 млрд. лева в икономиката ни до 2026 г., продължава да има проблеми. "Нали разчитахме на Плана за възстановяване и устойчивост?! Властите още мълчат, но аз ще кажа - планът е върнат, има 43 забележки, а енергетиката е направена на кайма", коментира Зайков пред БНТ.

Действително най-големите критики, които Брюксел отправя към плана, са по темата за т. нар. декарбонизация на икономиката. Целите, свързани с отказа от въглища и прехода към зелена енергия  трябва да са по-конкретни и категорични, вкл. с график и мерки, се казва в писмото. България да включи в плана ясни ангажименти за спиране на най-замърсяващите производства на лигнитни въглища, настоява ЕК.  Посочва се още, че държавата трябва да гарантира, че ако има кроссубсидиране (между отделни предприятия) в рамките на Българския енергиен холдинг, то трябва да е подчинено само на целите на зеления преход  (което значи например,  че не бива да се подпомага ТЕЦ "Марица изток 2", бел. ред).

По типично дипломатичния си начин европейските ни партньорите казват, че България не си е написала домашното и в частта за "позеленяване" на транспорта.  Нужни са повече яснота и амбиция  в декарбонизацията на този сектор във всички измерения, се посочва в писмото. Което ще рече, че  трябва да има ясен план за раздяла с колите, които се движат с бензин и дизел, за ускорено навлизане на електромобилите със съответно осигуряване на зарядни станции, за развитие на чистия воден и жп транспорт и т.н.

ЕК иска и гаранции, че България ще работи за адаптиране на съществуващите газопроводи за пренос на водород. Пътната карта за тази трансформация трябва ясно да сочи кога по тръбите ще се транспортира 100% водород,  гласи писмото. 

Забележките от Брюксел се простират и по много други сфери и теми.  Една от най-сериозните критики е, че за много от проектите, по които се разчита на финансиране от ЕС, оценката за разходите е непълна или дори липсва. По тази причина експертите в Брюксел с съмняват и в твърдението на българските власти, че 43.5% и 22.3%  от заявените средства по плана ще отидат за съответно за постигане на климатични цели и за дигитална трансформация. 

От ЕК отбелязват,  че липсват гаранции, че България няма да допуска двойно финансиране - т.е. за един и също проект да се ползват средства и от оперативните програми, и от еврофонда за възстановяване. За целта страната ни трябва да осигури надежда система за контрол и одит, вкл. чрез промени в правната рамка. 

Еврокомисията остава недоволна и по теми в частта "Правосъдие и борба с корупцията", като подчертава, че те имат отношение към подобряване на бизнес климата в България. ЕК очаква мерки, свързани със засилване на отчетността на главния прокурор и  с възможността да му бъде търсена наказателна отговорност, ако бъде уличен в престъпление.  Необходими са и допълнителни ангажименти на антикорупционния фронт. 

На финала на писмото става ясно, че то е изпратено поне от няколко дни в България - защото пише, че ЕК очаква отговор от София до 8 декември. Не е ясно защо служебното правителство не е намерило начин да информира данъкоплатците, че планът не е одобрен и че по него няма да дойде и 1 евроцент тази година - остават много малко работни дни до 31 декември.   

След много ревизии и редакция националният проектоплан, започнат от кабинета "Борисов" и финализиран от служебното правителство, замина за Брюксел на 15 октомври. България изпрати допълнителна информация по него на 17 и на 10 ноември. Сега става ясно, че ЕК е забелязала в документа, същите дефекти, които българските експерти и политици коментират - прекалено общи приказки, не съвсем ясни и амбициозни цели,  лоши или липсващи сметки за реалната цена на предлаганите проекти, отсъствие на конкретни мерки и графици за изпълнение.