По структура проектът за "нова конституция" е копие на Димитровската конституция от 1947 година, с която се легитимира тоталитарната държава. Това казва в интервю за Mediapool Екатерина Михайлова, бивш депутат и преподавател в департамент "Право" в Нов български университет. Тя напомни, че хората протестират с искане за върховенството на закона и по-добре функционираща демокрация, а и им се предлага нещо, което ще влоши качеството на българската демокрация.

"Това, което ни предлагат, не може да бъде наречена "нова Конституция". От нова Конституция има нужда, когато има коренна промяна на начина, по който функционира държавата. Нека напомня нещо, с което започва всеки университетски курс по конституционно право. Конституцията е не само основен закон, но и обществен договор. Конституция е замислена като обществен договор. За да се пристъпи към преучредяване на държавата, трябва да има много сериозни предпоставки. България има четири конституции. За три от тях можем да кажем, че е било налице основание за създаването им. Първа е Търновската конституция, която полага основите на Третата българска държава. След преврата от 1944 година и нахлуването на съветските войски се достига до съвършено нова ситуация. След референдума и отмяната на монархията съвсем естествено се стига до написването на нова конституция – Димитровската. Тя е приета през 1947 г. По същата логика след събитията от 1989 година има нужда от нова конституция, защото преминаваме от тоталитарна към демократична система. Само конституцията от 1971 година – Живковската, не променя нещо особено, освен да уреди фигурата на Тодор Живков като държавен глава. Хората не усещат промяна.

В този смисъл аз не намирам политическо или юридическо основание за приемане на нова конституция сега. Запазва се парламентарното управление, институциите са същите, има някои промени, които обаче разместват значително балансите между властите. По същество това няма как да е нова конституция", посочва още Михайлова.

На въпрос каква е истинската цел, която преследват предложените промени в новата Конституция, Михайлова обяснява: 

"Начинът, по който се заявиха нещата, доведе до повдигането на редица въпроси. Дали няма някакви задкулисни цели? Включително да се управлява дълго време в условие на подадена оставка. Текстовете в настоящата конституция, в частта ѝ за Великото Народно събрание, са доста неясни. Аз съм поддържала много време тезата, че трябва да се отнесе този въпрос пред Конституционния съд, за да се направи тълкуване. Конституцията казва, че в неотложни случаи Великото Народно събрание може да функционира като обикновено. Там са големите страхове - да не се стигне до едно Велико Народно събрание, което да си стои с години. Извънредното събрание да се превърне в ежедневно.
Ние видяхме това със Седмото Велико Народно събрание, което до 1991 година се занимаваше с какво ли не. Гладната стачка на 39-те народни представители целеше да подтикне Великото Народно събрание да приключи с конституцията и да се насрочат редовни избори. След като има неясноти е разбираемо, че веднага ще започнат политическите спекулации и подозренията. Това е неминуемо", коментира Екатерина Михайлова.