На временно окупираните територии на Украйна, които Кремъл смята за „свои“, всеобщата мобилизация на практика вече се провежда.
Ръководителят на Кремъл Владимир Путин се страхува да разшири всеобщата мобилизация върху цялата територия на Руската федерация, а севернокорейският диктатор Ким Чен Ун няма желание да участва в „авантюра“, свързана с разширяване на участието на Северна Корея във войната срещу Украйна. Това заяви в ефира на „Украинското радио“ ръководителят на проекти по сигурността към Центъра по глобалистика „Стратегия 21“ Павел Лакийчук.

По думите му много зависи от степента на изтощение на подразделенията на фронта и от нивото на загубите. В същото време не става дума само за попълване на бойните части на армията на противника, но и за формиране на оперативни и стратегически резерви за продължаване на настъпателните действия. Той подчерта, че това изисква колосални ресурси и в подобна ситуация всеобщата мобилизация на практика изглежда безалтернативна.

На окупираните територии всеобщата мобилизация вече фактически се провежда

Както отбелязва експертът, на временно окупираните територии на Украйна, които Кремъл смята за „свои“, всеобщата мобилизация вече на практика се извършва. Тези региони нямат никаква политическа стойност за Путин – те не формират електорална база и не влияят върху настроенията в руското общество. Въпреки гръмките изявления на руските власти за „нашата земя“, самите руснаци възприемат тези територии като завладени и не ги смятат за равни на собствените си региони.

„За тези територии не  му у жал… Въпреки че според пренаписаната им конституция Путин, Лавров (министър на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров) и други твърдят, че „това е наша земя“, руснаците разбират, че това са завладени територии и не ги възприемат като равни на своите. А да разшири мобилизацията върху цялата територия на Руската федерация Путин очевидно се страхува. Но и алтернативите му не са особено много“, казва експертът.

Той допълва, че руските региони вече нямат финансови възможности да продължат мащабните плащания за набиране на нови наемници.

Както обяснява Лакийчук, регионалните бюджети са изчерпани – ресурсите са били „изсмукани“ още през предходните години, а сега не достигат средства дори за собственото им издръжане. Единственият изход са дотации от федералния бюджет, но държавата на практика се дистанцира от това. В резултат процесът на попълване на армията става все по-проблематичен.

КНДР и Беларус не искат да бъдат въвлечени във войната

Друг вариант, на който разчита Москва, е привличането на чуждестранни наемници, добавя експертът. Експериментът със севернокорейските военни е показал, че подобен механизъм е възможен, но разширяването му изисква изключително големи разходи. Освен това, както отбелязва експертът, лидерът на КНДР Ким Чен Ун не проявява особено желание да участва в тази „авантюра“.

„Вторият вариант са чуждестранни наемници. Експериментът със севернокорейците показа, че това е добър вариант, но за да бъде разширен – това ще струва много скъпо, а Ким Чен Ън не иска особено да участва в тази авантюра“, смята анализаторът.

Според експерта и Александър Лукашенко не демонстрира особено желание да въвлича страната си във войната. В същото време за Путин беларуската армия остава привлекателен ресурс – това е подготвена армия, напълно окомплектована с техника и боеприпаси, която засега не участва в бойните действия. Най-големият проблем е поемането на управлението. Макар теоретично това да е възможно, тъй като системата на властта в Беларус, включително и военната, в значителна степен е пронизана от руско влияние и агентура.

Що се отнася до наемници от Венецуела, Иран или Сирия, реалните резултати тук са изключително скромни, смята експертът. Още през 2022 година сирийската страна обеща да предостави на Русия до 200 хиляди бойци, но тези заявления така и останаха „на хартия“.

В същото време това не означава, че руските специални служби са прекратили дейността си. По думите на Лакийчук те продължават да се опитват по целия свят – в Африка, Азия и Близкия изток – по всякакъв начин да примамват хора за войната срещу Украйна. Ефективността на тези усилия обаче се обезсмисля от мащабите на загубите: към момента те надвишават темповете на попълване на руската армия.