„По отношение на съдебната реформа в България бе изминат много дълъг път, бяха направени сериозни и положителни промени. Темата обаче превърна се в битка, политическо състезание, коя от политическите сили ще е по-, по-, най-“. Така Биляна Гяурова-Вегертседер от Института за „Правни инициативи“ коментира пред Euronews Bulgaria темата за промените в правораздавателната система и механизма за контрол над главния прокурор като част от тях.
А всъщност не се даде възможност на самите магистрати през изминалите 30 г. да кажат какво сработи, какво може да се промени. Реформата се превърна в политическа битка. Като игра на карамбол, където има три топки - едната е прокуратурата, втората следствието, а третата е съдът. И политиците постоянно ги джаскат насам-натам.
Според Биляна Гяурова „на дъното на това кои законопроекти ще се приемат, стои и президентът. Видяхме в 48-ото НС с разтягането на конституционно определените срокове, бяха приети законопроектите, които сега пак ще бъдат предложени на депутатите“.
По думите й дали един законопроект ще се превърне в добър закон, зависи от начина, по който се прилага.
„Онова, което сме видели в България още в предприсъединителния период е, че нашият парламент е в състояние да приеме много добри закони, а там, където се чупят нещата е в прилагането“.
По отношение на законодателните поправки, свързани с механизма на контрол над главния прокурор, експертът коментира, че той се „търкаля в няколко поредни парламента. Издържа проверката на времето – на Съвета на Европа и на Венецианската комисия, много малко не му стигна, за да стане факт“.
Още от Закон и ред
ВСС допусна петима прокурори до участие в избора на членове на Висш съдебен съвет
Решението може да бъде обжалвано в тридневен срок пред състав, състоящ се от трима съдии от ВКС и двама съдии от ВАС
Незаконно обвинение срещу бивш шеф на КЕВР струва на прокуратурата над 15 000 евро
Светла Тодорова бе преследвана от държавното обвинение за длъжностно престъпление през 2017 г. заедно с друг бивш шеф на КЕВР – Ангел Семерджиев
Закон затяга правилата за „парите до 5 минути“ на бързите кредити
Законопроектът въвежда в българското законодателство изискванията на европейската Директива (ЕС) 2023/2225 и разширява обхвата на регулацията към нови форми на кредитиране