Системата за бързо реагиране срещу дезинформация ще бъде активирана за предстоящите парламентарни избори в България на 19 април. Инициативата идва, след като служебният външен министър Надежда Нейнски обяви, че ще предложи на правителството страната да потърси съдействие от Европейската комисия чрез този механизъм, съобщава Нова ТВ.

Решението е продиктувано от нарастващите опасения за външна намеса и манипулации в онлайн средата по време на избори. Повод за това са и случаи от други държави, включително Румъния, където след масирана кампания в социалните мрежи се стигна до сериозни съмнения относно честността на изборния процес. Там активирането на мрежи от неактивни профили и координирани онлайн действия доведе до рязка промяна в обществените нагласи.

Европейският механизъм за бързо реагиране функционира чрез координация между институциите на ЕС и големите социални платформи като TikTok и Meta. Целта е да се идентифицират и ограничават манипулативни кампании, фалшиви профили и координирано неавтентично поведение, които могат да изкривят общественото мнение.

Експерти посочват три основни тактики за влияние, които вече се наблюдават и в България. Първата е изкупуването и преименуването на популярни страници в социалните мрежи, които внезапно започват да разпространяват политическо съдържание. Втората е използването на ботове – автоматизирани профили, които масово генерират коментари и реакции с цел насочване на обществените нагласи. Третата е т.нар. „кражба на хаштагове“, при която координирани групи завладяват популярни теми, за да пренасочат вниманието към определени послания или кандидати.

Механизмът вече е бил използван от други държави като Унгария, Словения и Молдова, като в последния случай се отчита най-ясен положителен ефект. За да бъде активиран, е необходимо изрично искане от съответната държава, което България вече е предприела.

Очаква се чрез този инструмент да се засили контролът върху онлайн съдържанието и да се ограничат опитите за манипулация в социалните мрежи. Въпреки това, анализатори подчертават, че ефективността му ще зависи както от бързата реакция на институциите, така и от активността на самите платформи и информираността на потребителите.