Клипът, публикуван във Facebook, на деца, които дишат райски газ в центъра на Русе предизвика вълна от недоволство в социалните мрежи. На кадрите се вижда как осем момичета се крият зад трафопост, за да дишат диазотен оксид.

Започнала е съвместна проверка на МВР и Регионалната здравна инспекция.  Вече се знае и кои са децата.

„Няма как да се докаже наличието на райски газ в балоните, когато е в неоригинална опаковка. Райски газ може да се докаже, само когато е в оригинална опаковка, с етикет, на който има информация за химичното съдържание на веществото диазотен оксид”, заяви пред Нова д-р Павлина Симеонова, директор на Дирекция „Обществено здраве" – Русе.
Употребата на райски газ има остри и хронични ефекти, обясни анестезиологът д-р Ясен Гецов, цитиран от Нова ТВ.

„Има еуфория, безпричинен смях, чувство за лекота, релаксация. Особено характерно за райския газ е загубата на контрол върху моторната функция на нервната система. Виждаме как едното от момичета пада на земята. Това е една от опасностите, свързани с употребата на райския газ - да не се удариш, да не паднеш отвисоко. Понякога се появяват халюцинации, хората започват да си мислят, че са птици, скачат от високи етажи с надежда, че ще полетят”, обясни Ясен Гецов.

Халюцинациите не са чести, но са възможни като странични ефекти. А при честа употреба може да има и трайни проблеми.

„Трайните увреждания са проблемите с нервната система, тъй като се деактивира витамин B12 в организма и води до периферни нервни увреди от типа на изтръпване на крайниците, трудност в координацията при движение”, обясни д-р Гецов.

„Тези странични ефекти са описани при анестезиолози и хирурзи, които работят в операционна с райски газ при невентилирана среда, когато примерно след месец-два-три започват да се проявяват тези ефекти. Сравнително често е”, обясни д-р Гецов.

„Това е първото стъпало на ескалатора. Тези, които разпространяват по-тежки форми на психоактивни вещества, много добре знаят, че това им върши работа. Това е първото стъпало. Изгражда се поведенческа толерантност и интерес”, коментира Пламен Димитров, психолог.