Еманюел Макрон може да види поста си похитен от Марин Льо Пен още на първия тур на президентските избори във Франция през 2022 г., сочи проучване на общественото мнение.

Нова анкета на Harris Interactive, поръчана от CommStrat и ежедневника L'Opinion, установи, че в зависимост от различните потенциални кандидати отдясно и отляво в политическата сфера на Франция, Еманюел Макрон може да загуби от Марин Льо Пен с малка разлика в първия кръг.

Френският президент ще спечели 23 до 24 процента от гласовете срещу 26 до 27 процента, които евроскептичната Льо Пен може да си осигури, показват резултатите от анкетата.

През 2017 г. Еманюел Макрон спечели 24 процента от гласовете на първия тур, срещу 21,3 процента за Марин Льо Пен.

Очаква се изборите за президент на Франция през следващата година да поставят тези двама политици отново в центъра на битката.

Лидерът на Национален сбор загуби от Макрон на втория тур на изборите с 33,9 процента от гласовете срещу 66,1 процента, спечелени от президента.

Политиците от Национален сбор се включиха в Tуитър, за да отпразнуват последната „победа”.

Евродепутатът Хелене Лапорт написа в Туитър: "С до 27 процента от имащите намерение да гласуват, Марин Льо Пен ще отиде далеч напред на президентските избори през 2022 г., далеч преди Еманюел Макрон и Ксавие Бертран. Ние сме на път към победата!"

Френският депутат Брюно Билде добави: „Марин начело в първата обиколка пред Макрон!

„През 2022 г. французите ще покажат на тази арогантна макрония, че хората отново са тук!”

Депутатът Жулиен Одул също заяви: „Марин льо Пен щеше да има водеща роля, ако днес се проведе първият тур на президентските избори!

"Това е само проучване, нищо не е издълбано в камък за 2022 г., но се чувства страхотно."

През последните седмици Макрон измести реториката си вдясно, опитвайки се да приеме нови закони, за да насочи вниманието си към закона и реда.

Новите политики за сигурност, закон и ред обаче предизвикаха разгорещен дебат във Франция - подчертавайки основните разделения в страната.

Макрон ще се стреми да избегне резултат, подобен на този на европейските избори през 2019 г., когато неговите съперници победиха в голяма част от селските и деиндустриализираните райони на Северна, Южна централна и Източна Франция.

Кристоф Гилуи, водещ аналитик, предупреди след проучването на общественото мнение: „Електоратът на Макрон е обсаден.”

"Те живеят в тези нови средновековни крепости. И периферията определя дневния ред."

Гилуи написа книга, в която изложи идеята за „периферна Франция“, предсказвайки възхода на протестиращите „жълти жилетки“.
С поглед към поддръжниците на Maкрон Гилуи добави: „Те трябва да се притесняват."

„Големите градове, мегаполисите, се превръщат в цитадели, заобиколени от работнически класи.”

„Това се случва и го видяхме в движението на„ жълтите жилетки .“

"Жълтите жилетки" е популистко движение, което води кампания за икономическа справедливост, започнало във Франция през октомври 2018 г.

Те станаха известни с огромните протести в Париж, които се провеждат и до днес.
Демонстрантите първоначално атакуваха данъците върху горивата, но този гняв се разшири и към други въпроси.

Френският президент също се сблъска отпор за новите си закони, целящи ограничаване на протестите, защита на полицията и борба с радикализма.

Законодателството има за цел да увеличи полицейската защита, превръщайки в наказателно престъпление публикуването на изображения на дежурни служители с намерение да се навреди на тяхната "физическа или психологическа цялост".

През ноември между 133 000 и 500 000 души демонстрираха в над 70 града във Франция срещу предложения закон за сигурност.

В крайна сметка Макрон отстъпи пред обществения натиск и се отказа от противоречивия законопроект.

Проучването на Harris Interactive също установи, че кандидатурите на десните фигури Ксавие Бертран и Валери Пекре ще съберат съответно 16 процента и 14 процента от имащите намерение да гласуват.

Докато левите Ан Идалго и Арно Монтебург ще съберат съответно 6-7 процента и 5 процента от гласовете.

Жан-Люк Меленшон ще спечели 10 до 11 процента от гласовете.

Анкетата е проведена онлайн на 19 и 20 януари.