Европа е прекъснала почти изцяло зависимостта си от руската енергия. Но тя е изправена пред криза на разходите.

Зимният студ настъпи, а Европа остана на топло. След руското нахлуване в Украйна Европейският съюз намали зависимостта си от руския газ, като общото потребление на природен газ през 2023 г. намаля с повече от 7% в сравнение с 2022 г. Производството на вятърна и слънчева енергия за пръв път надмина изкопаемите горива, като съставлява една трета от производството на електроенергия в ЕС.

Важно е също така, че този месец балтийските държави Естония, Латвия и Литва завършиха преминаването от руската електроенергийна мрежа към системата на ЕС, прекъсвайки връзките от съветската епоха на фона на повишената сигурност след подозренията за саботаж на няколко подводни кабела и тръбопровода. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства този ход като ознаменуващ нова ера на свобода за региона в реч на церемония във Вилнюс заедно с лидерите на трите държави и полския президент.

Въпреки тези постижения европейската промишленост продължава да се сблъсква със значително по-високи разходи от тези в САЩ и Китай, което застрашава конкурентоспособността на континента и амбициозните екологични цели. Решението на администрацията на Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение за климата и исканията ѝ Европа да купува допълнително американски природен газ и петрол засилват натиска върху континента.

Разходите за енергия в Европа продължават да бъдат голямо бреме. През 2023 г. средните цени на промишлената електроенергия в ЕС са приблизително 186,70 евро за мегаватчас (MWh) в ЕС, 75,50 долара (72,70 евро) за MWh в САЩ и около 88 евро за MWh в Китай. Тази средна стойност за ЕС прикрива различията между отделните страни, като един MWh електроенергия за небитови нужди сега струва около 94 евро във Финландия и 256 евро в Италия.

Високите цени на енергията и намаляващата конкурентоспособност на промишлеността налагат преоценка на усилията на континента за действия срещу изменението на климата, като се започне от амбициозната система за търговия с въглеродни емисии. Високите цени на въглеродните емисии, които през 2023 г. ще достигнат своя връх от 100 евро за тон, съживиха вътрешните европейски спорове. Стоманодобивната, циментовата и химическата промишленост настояват за удължаване на безплатните квоти за въглеродни емисии, докато Франция и Испания настояват за строги правила. Германия, Полша и Италия се стремят към гъвкавост. Европейският механизъм за регулиране на въглеродните емисии, чието пълно прилагане е предвидено за 2026 г., разделя държавите членки - някои искат изключения, за да избегнат ответни търговски мерки, докато други настояват за разширяване. Индустриалците реагират, като отлагат важни инвестиции. / БГНЕС