Енергийните министри от ЕС заседават извънредно за единен фронт срещу Русия

Днес 27-те министри на енергетиката се събират на извънредно заседание, тъй като ЕС се опитва да постигне единен фронт, след като Русия настоя европейските компании, които купуват руски газ, да плащат в рубли, ако не искат доставките им да бъдат прекратени.

Миналата седмица Москва прекрати доставките за България и Полша, след като отказа да се съобрази с изискването за плащане на газа в рубли. София и Варшава заявиха, че възнамеряват да спрат доставките на газ от Русия по-късно тази година и могат да се сблъскат с прекъсване на доставките. Ходът на Москва обаче породи опасения, че и други страни могат да се сблъскат с подобно отношение, включително Германия, най-голямата европейска икономика, зависима от газа.

Развитието на въпроса може да доведе до пукнатини в единния фронт на ЕС срещу Русия, тъй като много държави-членки имат различни виждания за това какъв е правилният курс.

Тъй като много европейски компании са подложени на натиск заради крайните срокове за плащане в рамките на месеца, правителствата на държавите- членки настояват за изясняване на въпроса дали могат да продължат да купуват газ по този начин, без да се счита, че нарушават европейските санкции срещу Русия заради военната ѝ инвазия в Украйна.

Москва поясни, че европейските купувачи на газ сега трябва да депозират евро или долари в специални сметки в частната руска банка Газпромбанк, която след това ще конвертира сумите в рубли. Европейската комисия информира 27-те, че спазването на това руско изискване може да се счита за нарушение на санкциите на ЕС. България, Дания, Гърция, Полша, Словакия и други държави-членки призоваха за по-ясни инструкции. От Брюксел увериха, че ги подготвят.

В петък руското правителство настоя, че не вижда никакъв проблем в искането. Отсега нататък ще счита, че плащанията са извършени едва след като чуждестранната валута е била конвертирана в рубли.

Докато България и Полша отказаха да се съобразят с исканията на Русия, Германия изглежда предпочита предложения от Комисията механизъм за санкции, който да позволи на компаниите да плащат в рубли, а Унгария също даде да се разбере, че възнамерява да изпълни искането на Москва.

Плащанията в рубли ще помогнат на Русия да смекчи въздействието на санкциите. Нейните приходи от износа на въглеводороди също така частично покриват разходите за това, което тя нарича "специална военна операция" в Украйна.

Според данни, събрани от Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух, държавите-членки на ЕС са платили на Русия 45 млрд. евро за газ и петрол, откакто руските войски нахлуха в Украйна на 24 февруари. Русия доставя 40% от газа и 26% от вноса на петрол в ЕС.

Според дипломатически източници ЕС ще наложи ембарго върху руския петрол до края на годината след разговорите между Европейската комисия и държавите-членки. Посланиците ще преговарят по време на срещата си и за 6-ия пакет от санкции на ЕС срещу Москва, който се изготвя от Комисията. Министрите ще обсъдят и необходимостта спешно да се осигурят други източници на доставки на газ, различни от Русия, както и да се напълнят резервоарите за съхранение, за да се справят с евентуални сътресения в доставките.

Зависимостта от руския газ е различна в отделните държави-членки. Анализаторите обаче посочват, че ако вносът спре внезапно, много държави-членки на ЕС, включително Германия, ще изпаднат в рецесия и ще затворят заводи. През уикенда Австрия, Унгария, Италия и Словакия изразиха резерви по отношение на руското петролно ембарго, съобщиха дипломатически източници.

В рамките на един месец се очаква Европейската комисия да представи план за прекратяване на зависимостта на Европа от руските изкопаеми горива до 2027 г. /БГНЕС