Общо 531 поправки по проекта на доклад за Сърбия, изготвен от докладчика на ЕП за страната Тонино Пицула, са внесли депутатите от комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET).

Най-често исканите промени в текста засягат привеждането на външната политика на Сърбия в съответствие с тази на ЕС и въвеждането на санкции срещу Русия, по-остро осъждане на изборните нарушения, решаване на проблемите с корупцията и натиска върху съдебната власт, изясняване на трагедията в Нови Сад, осъждане на репресиите срещу студенти и журналисти, както и защита на правата на малцинствата.

Най-силната формация, Европейската народна партия, съсредоточава поправките си върху върховенството на закона и осъжда подстрекателската реторика към съседните държави. Втората по сила група в коалицията, социалдемократите, отправя допълнителни критики към правителствената пропаганда и настоява за отговорност за атаката в Банска в Северно Косово през 2023 г.

 върху осъждането на полицейското насилие срещу гражданите на Сърбия по време на протестите и искат спиране на средствата от фондовете на ЕС, предназначени за властите.

От другата страна крайнодесните групи като „Европа на суверенните нации“, в която участва и германската „Алтернатива за Германия“, заемат благосклонна позиция към властта. Те призовават ЕС „да не се меси“ във вътрешните работи на Сърбия и се противопоставят на подкрепата за протестите.

Групата „Патриоти за Европа“, водена от ФИДЕС на Виктор Орбан, оказва подкрепа на сръбските власти. Тя подкрепя по-бързото разширяване на ЕС, настоява да бъде признат напредъкът на Сърбия по този път и смекчава критиките на останалите депутати.

Европейските консерватори и реформисти в своите поправки също критикуват Сърбия, но с осезаемо по-умерен тон от колегите си. И те поставят акцент върху критиките към върховенството на закона, остро осъждат сътрудничеството с Русия и Китай, а в една от поправките настояват за санкции срещу Москва. Левицата, която е сред най-малките групи в Европейския парламент, остава вярна на обичайните си теми. Освен че е най-остра в осъждането на насилието срещу студенти и активисти, тя критикува Сърбия заради минното дело и разрушаването на околната среда и единствена поставя темата за трудовите права и необходимостта от по-добри условия на труд.

В някои от предложенията се споменават и конкретни личности.

От осъждането на изказването на сръбския министър на информацията Борис Братина, че полицията може „да бие и да убива“, или посочването на нарастващата поляризация след избора на Маня Гърчич, „близка до Сръбската погресивна партия“, за директор на РТС, през похвалите за оставките на Милош Вучевич и Милан Джурич като „акт на политическа отговорност след трагедията в Нови Сад“.

Депутатите от комисията AFET ще се съберат на 6 май на консултации, на които трябва да се договорят около поправките, които ще станат основна част от текста, представен неотдавна от Тонино Пицула. В проекта на основния му доклад се посочва, че „напредъкът на Сърбия към присъединяване към Европейския съюз през последните години е спрял“, като се отбелязва, че основните опасения са свързани със „състоянието на демокрацията и върховенството на закона“.

Целият текст на доклада ще бъде внесен пред Европейския парламент на последната пленарна сесия преди лятната пауза, насрочена за 6-9 юли в Страсбург.

Според досегашната практика се очаква дебатът по този документ под формата на резолюция да се проведе на 7 юли, а гласуването ден по-късно по обед.

Резолюциите на Европейския парламент не са правно обвързващи документи, но представляват силни политически насоки за по-нататъшните действия на останалите институции и са сред ключовите текстове, използвани при изготвянето на годишния доклад за напредъка на Сърбия. | БГНЕС