Вучич и Орбан, братя по корупция и инструмент на Русия и Китай за проникване в ЕС
Унгария под управлението на премиера Виктор Орбан е един от основните съюзници на Сърбия в рамките на Европейски съюз, където поради масовите репресии Александър Вучич получава все повече критики.

Сръбският президент намери в Унгария определена опора за своето недемократично поведение и заедно с Орбан се възприема като фигура, която с действията си подкопава основните ценности на ЕС. Двете държави се разглеждат и като платформи на Русия, както и на Китай, за идеологическо и икономическо проникване в Европа, което все по-често поставя както Орбан, така и Вучич в конфликт с Брюксел.

Авторитаризмът и корупцията свързват двамата лидери
При по-внимателен анализ на политическите профили на Вучич и Орбан може да се каже, че освен автократичния начин на управление, между тях има и редица различия. Основните теми на Орбан са борбата срещу миграцията и противопоставянето на помощта на ЕС за Украйна – въпроси, по които двамата лидери се разминават. Вучич не е толкова притиснат от мигрантската криза и дори получи похвали от ЕС по време на голямата миграционна вълна през 2015 г. за доброто отношение към мигрантите. От друга страна, Сърбия изпраща и оръжие за Украйна. Може да се каже, че авторитаризмът и корупцията са връзките, които съединяват Будапеща и Белград, както и своеобразната борба срещу реален или въображаем враг на държавния суверенитет на Сърбия и Унгария.

Братство без идеология
Трудно е да се открие ясна идеология, която ги обединява, казва  пред Дойче веле Александър Попов. "По-скоро става дума за братство по авторитарност и подривно отношение към ЕС – Орбан отвътре, а Вучич отвън. Това са по-скоро лични отношения, които траят, докато траят тези приятелства, а отношенията между държавите бързо се влошават, когато някой от тях загуби властта. Те са братя и по корупция, а виждаме, че и сега Вучич помага в навечерието на изборите, защото за Орбан е трудно да се оттегли след 16 години управление“, казва Попов.

Толериране на унгарския реваншизъм
Отношенията между Унгария и Сърбия не винаги са били добри заради въпроса с унгарското малцинство в Сърбия, но това се променя с идването на власт на Сръбската прогресивна партия, отбелязва Душко Лопандич. "Властта на СПП в случая с Унгария, така да се каже, преглътна елементите на исторически реваншизъм в унгарската политика и ги толерира. В замяна получи подкрепата на унгарската партия в Сърбия, а по-късно се развиха и бизнес връзки. Така Унгария получи прекалено голямо влияние в Сърбия, най-вече чрез икономиката – особено в банковия и енергийния сектор,“ казва още Лопандич.

Падането на Орбан – психологически удар
Прогнозите дават по-големи шансове за победа на опонента на Орбан – Петер Мадяр. Ако той победи, това със сигурност ще се отрази и на политиката в Сърбия. Това би означавало загуба на важен съюзник за Вучич на международната сцена, смята Попов, като добавя, че това ще се отрази и на Съюза на войводинските унгарци, който е в коалиция със СПП. "Въпросът е как ще се държат, ако в Будапеща има друга власт. От друга страна, това ще бъде и психологически удар, защото ще покаже, че и дългогодишните управници имат край, въпреки авторитарния си стил“, подчерта пред Дойче веле Попов.

Отслабване на международната позиция на Вучич
Досега Орбан беше своеобразна гаранция за вето при евентуално затягане на позицията на ЕС спрямо режима на Вучич, отбелязва Лопандич. "Не може да се изключи по-строга позиция на ЕС, предвид драстичното увеличаване на насилието, корупцията и репресиите в Сърбия. Загубата на Орбан няма да е решаваща, но със сигурност ще отслаби международната позиция на Вучич и донякъде влиянието му в сръбското общество,“ подчерта Лопандич.

Крехко партньорство
Ако Орбан остане на власт, това означава продължаване на сегашната политика, смята Попов, но предупреждава, че това партньорство е крехко, тъй като се основава на лични отношения. Като пример се дава и връзката между Вучич и Еди Рама, при която след период на тясно сътрудничество Рама заяви, че инициативата "Отворени Балкани“ е изчерпала ролята си. Според Лопандич, ако Орбан спечели изборите, Вучич може да обмисли вариант за бързи избори още през юни.

Двама лидери – две системи
Въпреки многото паралели между управлението в Сърбия и Унгария, анализаторите подчертават, че ситуацията не може да се разглежда само през личните отношения между Вучич и Орбан. Докато Унгария като член на ЕС все пак спазва определени демократични стандарти, Сърбия според тях е на ръба на политическа и правна анархия.  Изказванията на председателя на Конституционния съд на Сърбия Владан Петров, че ще преценява дали да разглежда определени дела и че някои "тежки случаи“ е оставил "в чекмедже“, според тях потвърждават това.  Попов отбелязва, че Вучич вече е преминал "всички червени линии“ и че връзката между него и Орбан представлява риск и за други европейски държави и региона.

Кратка история за газопровода
Самият факт, че опозиционната партия Тиса е възникнала от дисидентско крило на партията Фидес на Орбан, според Лопандич е немислим в Сърбия.
"В Сърбия изборите вече не могат да се наричат истински избори, още по-малко честни и справедливи. Страната се е превърнала в поле за действие на чужди служби, включително руски, с което Вучич дори се хвали. Имаме и намеса в унгарските избори, както и историята с мигрант и експлозив при газопровод. Но за режима в Сърбия тази тема продължи само 24 часа и след това беше забравена“, каза в заключение Лопандич. I БГНЕС