Европейският съюз е загрижен от възможната отмяна на санкциите на САЩ срещу Русия от страна на новоизбрания президент Доналд Тръмп, предаде Нова ТВ с позоваване на британския "Файненшъл таймс" . 

Представители на ЕС анализират стотици изпълнителни заповеди и санкции, наложени от президента на САЩ Джо Байдън, на фона на нарастващите опасения, че Доналд Тръмп ще ги отмени, което може да доведе до влошаване на външните отношения и търговията.

Според трима души, запознати с инициативата, високопоставени служители на Европейската комисия са наредили да се направи преглед на заповедите на Байдън, които варират от санкции срещу Русия до търговия и киберсигурност. Целта била да се установи отмяната на кои от тях би могла да има най-голямо въздействие върху общността или да подкопае собствените ѝ мерки. Бързането преди встъпването в длъжност на Тръмп на 20 януари показва несигурността на ЕС по отношение на потенциалните действия на новоизбрания президент, когато се завърне в Белия дом, след заплахите, които той вече отправи срещу близки съюзници на САЩ.

През последните дни Тръмп отказа да изключи възможността да използва военна сила или да наложи мита на Дания, за да я принуди да продаде Гренландия. Той също така предложи Канада да стане част от САЩ, както и Панамския канал, припомня "Файненшъл таймс".

Най-голямото безпокойство на ЕС е, че Тръмп ще отмени многобройните изпълнителни заповеди на Байдън, с които бяха наложени санкции на Русия заради пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна от 2022 г. насам, заявиха служителите. Представителите на общността се надяват Тръмп да запази тези санкции, за да ги използва като потенциален лост за влияние при евентуални преговори с Москва за прекратяване на огъня.

Говорител на преходния екип на Тръмп заяви, че новоизбраният президент е спечелил "с огромен успех мандат да изпълни обещанията, които даде по време на предизборната кампания, и да наруши статуквото във Вашингтон".

Тръмп обвини властите в некомпетентност заради реакцията им срещу пожарите в Лос Анджелис

През изминалото лято Европейската комисия е създала вътрешен екип от висши служители, които да разработят стратегия за потенциалните въздействия на второто президентство на Тръмп и как да ги овладеят или да реагират на тях. Това до голяма степен е фокусирано върху въпроси като потенциални търговски конфликти, намаляване на подкрепата на САЩ за Украйна и възможна промяна в ангажимента на Вашингтон към европейската отбрана и сигурност.

Изпълнителните заповеди се издават само от президентите и може да бъдат отменени по всяко време. Обикновено новият президент преразглежда съществуващите заповеди скоро след встъпването си в длъжност, отбелязва "Файненшъл таймс". През 2017 г. Тръмп отмени размразяването на отношенията с Куба, въведено от тогавашния му предшественик Барак Обама, и се оттегли от Парижкото споразумение за климата. Година по-късно той прекрати участието на САЩ в ядреното споразумение с Иран, сключено с посредничеството на администрацията на Обама.

"Опасенията са, че той решава да отмени нещата само защото Байдън ги е направил", каза един от източниците. "Трябва да знаем как това може да ни се отрази", допълва събеседникът.

На този фон стана ясно, че председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен няма покана да присъства на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-и президент на САЩ. По информация на Евронюз в петък от ЕК са потвърдили, че "няма планове Урсула фон дер Лайен да присъства на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп на 20 януари”.

Председателката на ЕК се стреми да установи "бърз контакт" с новата администрация, потвърдиха от ЕК. Фон дер Лайен, убедена защитничка на трансатлантическите отношения, в момента се възстановява от тежка пневмония в Хановер, Германия. Заради това тя отмени всички свои външни ангажименти за първата половина на януари.

"Ще търсим контакти с предстоящата администрация. Дали това ще стане преди 20 януари или малко след това, засега не мога да ви кажа." - заяви в петък Паула Пиньо, главен говорител на Комисията. 

Пиньо не уточни под каква форма ще се осъществят тези контакти. По-рано агенция „Блумбърг” съобщи за намерението на Комисията да организира среща с Тръмп във Флорида.

Фон дер Лайен не е разговаряла с Тръмп, откакто проведоха телефонен разговор в началото на ноември, няколко дни след президентските избори в САЩ, отбеляза говорителката.

На фона на липсата на информация за потенциална среща между Фон дер Лайен и американския президент, в четвъртък Тръмп заяви, че се подготвя среща между него и руския президент Владимир Путин, но не посочи кога ще се състои разговор между двамата лидери, предаде „Ройтерс”. "Той иска да се срещнем и ние го подготвяме", каза Тръмп в коментар преди среща с републикански губернатори в Мар а Лаго в Палм Бийч, Флорида.

"Президентът Путин иска да се срещнем. Той го е казал дори публично и ние трябва да приключим с тази война. Това е кървава бъркотия.“ - каза Тръмп за войната на Русия срещу Украйна.

От началото на руската инвазия в Украйна  САЩ под ръководството на президента демократ Джо Байдън са отпуснали над 175 млрд. долара помощ за Украйна, включително над 60 млрд. долара за подпомагане на сигурността. Не е сигурно обаче дали помощта ще продължи с тези темпове и при Тръмп, който заяви, че иска да доведе войната до бърз край.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви по-рано в четвъртък, че Путин би приветствал желанието на Тръмп за контакт, но досега не е имало официални искания. По-подходящо би било първо да се изчака Тръмп да встъпи в длъжност, каза Песков.

Определено от Европа се предприемат стъпки за укрепване на трансатлантическите връзки, отбелязва агенция „Блумбърг”. Агенцията припомня, че в четвъртък вечерта Фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща публикуваха съобщения с такова съдържание. Те изтъкват, че в днешния турбулентен свят Европа и Съединените щати са по-силни, когато са заедно.

„Блумбърг” посочва, че служителите на ЕС досега не са успели да установят стабилни канали за комуникация с висши колеги от новата администрация във Вашингтон. Тръмп многократно се оплакваше, че Европа се отнася зле със Съединените щати и обеща да наложи мита на ЕС и строги изисквания към разходите за отбрана.