Огромни суми пари с нелегален произход се насочват в редовната икономика всяка година. Понастоящем ЕС е подготвил цялостна реформа, за да предприеме мерки срещу прането на пари, пише "Дойче веле".

"Правилата, които имаме за предотвратяване на прането на пари, са едни от най-строгите в света", каза заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис, "но те също трябва да се прилагат систематично."

През последните години няма достатъчно. На практика много държави-членки на ЕС всъщност не прилагат правилата или просто са твърде отпуснати при надзора и проверката на подозрителните финансови транзакции. Ето защо Европейската комисия вече официално предложи нещо, по което Брюксел работи месеци наред: иска да създаде нов надзорен орган на ЕС, който да следи отблизо финансовата дейност в държавите-членки и да наблюдава и одитира големи транснационални финансови институции, които са потенциален риск.

Не се очаква тази мощна власт да започне своята дейност за още три години и ще минат пет години, преди да влезе в сила в пълна степен. Държавите-членки на ЕС по принцип се съгласиха за създаването на този централен надзорен орган, подобен на този, който вече съществува за банките, но спорят къде трябва да бъде неговото физическо седалище.

Значителен "мръсен" оборот

Както Нейрийд Макгинес, еврокомисар по финансовите услуги, призна при представянето на новите законодателни предложения: "Прането на пари представлява ясна и настояща заплаха за гражданите, демократичните институции и финансовата система".

Сделките с "мръсни" пари представляват около 1,5% от брутния вътрешен продукт в ЕС - 133 милиарда евро. "Мащабът на проблема не може да бъде подценяван и вратичките, които престъпниците могат да използват, трябва да бъдат затворени", каза Макгинес.

За да постигне това, ЕК иска да стандартизира правилата за борба с изпирането на пари, т.е. всички държави-членки трябва да са прозрачни относно това кой всъщност и кои компании притежава, доставчици на финансови услуги и недвижими имоти. Вече не би било възможно в ЕС те да се провеждат от името на анонимни компании, синдици и представители. Регистрите на банковите сметки и титулярите на техните сметки ще бъдат обединени в целия ЕС. 

Директива номер 6

Комисията заявява, че многократното разделяне на активите на по-малки единици, влагането на компании и електронните транзакции чрез поредица от чуждестранни сметки правят много трудно проследяването на следите от пари, получени от трафик на наркотици, незаконна проституция, незаконен хазарт, трафик на хора и други престъпления от този характер.

Нова директива за борба с изпирането на пари - това е версия номер шест - има за цел да направи по-трудно организираната престъпност и тези, които финансират тероризма, да правят бизнес. Правилата са допълнително затегнати в сравнение с петата директива, която е в сила в момента.

Криптовалутите - частно създадени електронни валути като биткойн, които според ЕС са особено подходящи за анонимни транзакции - също са мишена. В бъдеще доставчиците на криптовалута ще трябва да разкрият самоличността на притежателя на акаунта.

Ограничения за парични транзакции

Предложение, внесено от Домбровскис, се оказва противоречиво сред държавите-членки. Той иска да ограничи плащанията в брой до максимум 10 000 евро. Той посочва, че паричните средства са лесен вход за пране на пари. Паричните приходи от сделки с наркотици, например, могат да бъдат пуснати в обръщение чрез надуване на продажбите в пицария например, която е собственост на престъпници. Недвижими имоти се купуват и плащат с куфари, пълни с пари.

Някои държави-членки на ЕС вече са наложили горна граница на плащанията в брой. В Гърция например това е само 500 евро. В други страни обаче, като Германия или Австрия, въобще няма ограничение. Около 70% от всички плащания за крайни потребители в ЕС се извършват в брой.

Австрийският финансов министър Гернот Блюмел подкрепя борбата с прането на пари, но казва, че е илюзия да се мисли, че престъпниците използват само пари в брой. "Виждаме, че престъпниците с бели якички все повече преминават към дигиталната сфера и трябва да активизираме усилията си там в бъдеще", каза Блюмел във Виена.

"Мисля, че това е по-ефективно от произволни ограничения, които засилват настоящата тенденция да се премахнат парите." Той обясни, че паричните средства трябва да се задържат като платежно средство, което не изисква техническа помощ.

Домбровскис е загрижен преди всичко за репутацията и стабилността на ЕС като финансов център. "Всеки скандал за пране на пари е твърде много".

Миналия септември, благодарение на така наречените досиета FinCEN, стана ясно, че дори известни големи европейски банки заобикалят правилата на ЕС за пране на пари.

През 2018 г. бе установено, че датска банка от години пере пари чрез малък клон в Естония - до 200 милиарда евро. Скандалът с Danske Bank даде тласък на новите инициативи на ЕК срещу прането на пари. Те все още трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент и 27-те държави-членки на ЕС.