ЕС преразглежда политиката си за Арктика в глобалната битка за влияние

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предприе посещение в Гренландия за разговори относно нарастващото значение на Арктика за съюзниците. Брюксел подготвя обновена политика за региона, а междувременно експерти предупреждават, че сигурността и отбраната трябва да бъдат в основата ѝ.

Целта на двудневната визита на Фон дер Лайен, която приключи днес, е задълбочаване на отношенията между Европейския съюз и Арктика, както и събиране на информация за изготвянето на новата европейска политика за региона.

Когато първият вариант на стратегията беше публикуван през 2021 г., в него почти не се споменаваха нарастващите заплахи за сигурността. Тогавашният върховен представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел постави акцента върху климатичните промени, суровините и геостратегическото влияние.

През изминалите години Европейската комисия призна необходимостта от

спешно преразглеждане на политиката 

заради променената среда за сигурност и отбрана.

Сред основните фактори са засиленото военно присъствие на Русия и стремежът на Китай да разширява икономическото си влияние, докато топенето на ледовете отваря нови морски маршрути през Арктика.

Говорител на Европейската комисия заяви пред „Евронюз“, че актуализираният документ ще има за цел да насърчава „мира, стабилността и устойчивото развитие в региона“, като Брюксел е решен да играе конструктивна роля. Арктика е привлякла „значително глобално внимание“ заради уникалната си природна среда и ролята си в международните отношения.

„Тази актуализация е необходима, за да се гарантира, че политиката остава актуална и ефективна при справянето с променящите се предизвикателства и възможности в Арктическия регион“, заяви говорителят.

Няколко души, ангажирани с процеса, обаче са заявили пред „Евронюз“, че публикуването на документа е „забавено“, а Европейската комисия не е посочила дата за представянето му.

Експерти предупреждават, че залогът е голям, особено ако новата стратегия не отговори адекватно на предизвикателствата в областта на сигурността и отбраната.

Русия и Китай стават все по-активни в богатия на природни ресурси краен север. Съединените щати и Канада също присъстват в региона, както и три държави членки на ЕС - Финландия, Швеция и Дания.

„Ако погледнете Арктика, това е

мястото, където се срещат всички суперсили“

заяви пред „Евронюз“ естонският евродепутат Урмас Пает, автор на няколко важни доклада за външната политика на ЕС, включително за Арктика.

В доклад от 2025 г. той настоятелно призова Европейската комисия да актуализира стратегията си, като подчерта, че милитаризацията на Русия и китайският Полярен път на коприната са превърнали региона в една от ключовите точки на геополитическо напрежение.

Пает предупреди, че ако новата стратегия не отговори на промените, Европа ще бъде все по-маргинализирана в Арктика, докато останалите големи сили ще увеличават влиянието си.

„Американците, китайците и руснаците ще стават все по-активни, а Европа - все по-малко значима“, каза той.

Евродепутатът призова Европа да задълбочи сътрудничеството с Гренландия в областта на критичните суровини и енергетиката. Той настоя и в следващия дългосрочен бюджет на ЕС да бъдат предвидени средства за различни

икономически дейности в Арктика

сред които риболов, ледоразбивачи и инфраструктурни инвестиции.

„Важното за новата стратегия е тя ясно и адекватно да отразява случващото се и да покаже как Европейският съюз, включително чрез своя бюджет, трябва да реагира на всички промени, на които станахме свидетели“, заяви Пает.

Основният проблем в момента остава публикуването на документа. „Много са закъснели“, добави той.

Затоплянето в Арктика протича близо четири пъти по-бързо от средното

за света, а през последните 40 години регионът е загубил повече от 10 000 кубични километра морски лед. Продължаващото повишаване на температурите ускорява топенето на ледниците и прави района все по-привлекателен, като отваря нови морски маршрути през територии, които доскоро бяха недостъпни.

През 2018 г. китайският президент Си Цзинпин представи

инициативата за „Полярен път на коприната“ - официалната визия на Пекин

за изграждане на транспортна инфраструктура през Северния ледовит океан, която да свърже Европа и Азия.

През август руският външен министър Сергей Лавров приветства пристигането в Мурманск на контейнеровоз от Китай, преминал по арктически маршрут, който в миналото беше непроходим. Той представи това като част от плановете на Русия за развитие на международното сътрудничество в региона.

Върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас заяви през февруари, че на фона на изказванията на американския президент Доналд Тръмп за присъединяване на Гренландия към САЩ и останалите геополитически процеси Арктика вече не може да се разглежда като спокойно кътче на картата.

„Това е фронтовата линия на глобалната борба за влияние“

заяви тя по време на конференция за Арктика в норвежкия град Тромсьо.

Калас предупреди, че хибридните заплахи в региона стават все по-интензивни и чести и са свързани с „продължаващото военно укрепване“ на Русия в Крайния север.

„В отговор европейските съюзници засилват действията си за сигурността в Арктика, а Европейският съюз е готов да изпълни своята роля“, каза тя.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че на фона на засиления интерес на Китай към Крайния север и нарастващата руска военна активност „е от решаващо значение да направим повече“.

В резултат на това през февруари НАТО започна инициативата Arctic Sentry. Тя има за цел да укрепи позициите на Алианса в региона чрез обединяване на съюзниците в обща оперативна стратегия.

Линда Солстранд Далберг, старши представител на Арктическия университет на Норвегия, заяви пред „Евронюз“, че новата европейска политика може да включва план за по-тясна координация между ЕС и НАТО в Арктика. Това би допринесло за

защитата на подводните кабели

свързващи Норвегия с континентална Европа, както и за координиран отговор на засилващата се милитаризация от страна на сили като Русия.

„Сигурността на Арктика е неразривно свързана със сигурността на Европа“, подчерта тя.

Далберг смята, че документът трябва да разгледа и възможностите за

по-тясно сътрудничество в отбранителната индустрия

от което биха могли да се възползват европейските държави, нуждаещи се от технологии и оборудване, изпитани в сурови климатични условия.

„Разполагаме с компетентност и експертен опит в тази част на света и имаме възможности за изпитания в студен климат“, каза тя.

Анализаторът по отбрана в Европейския политически център Мария Мартисиуте посочи като основен недостатък на политиката от 2021 г. липсата на военната отбрана. Геополитическият дневен ред на ЕС се е променил значително след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Междувременно Европа разви партньорства в областта на сигурността и отбраната с Канада, Исландия, Норвегия и Великобритания.

„Тези партньорства също трябва да намерят отражение в новата стратегия на ЕС за Арктика“, заяви Мартисиуте.

Заедно с Далберг тя е публикувала документ с десетки препоръки за предстоящата европейска политика. Двете подчертават, че при окончателното изготвяне на стратегията Европейската комисия трябва да отчете пряката връзка между отбраната на Арктика и отбраната на Европа.

„Арктика не съществува във вакуум. Тя е много тясно свързана с по-широката среда за сигурност.“ - заключи Мартисиуте. /БГНЕС