Вече две седмици в безчет сърцераздирателни репортажи сърдити хора, представящи се за розопроизводители, протестират строени пред телевизионните камери, блокират пътища, изсипват чували с розов цвят, пише в свой коментар за "Дойче веле" Ясен Бояджиев.

"Мафията стигна и до розите..."

Днешните изкупни цени ги обричали на фалит. Държавата не правела нищо за тях. Мафията била стигнала и до розите. Но те отказват да продават на безценица и ако не получат компенсации и гарантирана минимална цена, ще бягат в чужбина.
Естествено, земеделският министър веднага е изпроводен при тях. Обещава им помощ - 30 стотинки на килограм. След него пристига омбудсманът и надцаква не само с лев на килограм, но и с обещание да сезира КЗК за картел на розопреработвателите. „Става дума за бранш, който е лицето, образът на страната ни. Жалко е, че сме на път да потъпчем един от най-красивите символи на страната ни - българската роза", казва омбудсманът.
Вярно е - на път сме. И ситуацията наистина е символична за българската действителност. Само че патосът е фалшив, а адресът на обвиненията е сбъркан. И въобще - нещата далеч не са такива, каквито изглеждат. И с „мафията“, и с „картела“, и със „символа на България - българската  роза“, която вече не е съвсем българска. Протестиращите пък са не само и не толкова жертва на ситуацията в бранша, колкото част от проблемите в него.

Защо падат цените

В продължение на няколко години цената на розовия цвят се надуваше като балон, за да стигне до 5-6 лева за килограм. Тази година обаче, както можеше да се очаква, балонът се спука и цената се спихна двойно, че и повече. Това обаче не се дължи на нечия зла умисъл, а на логиката на пазара (не само българския), който от една страна реагира на обективните обстоятелства, а от друга рано или късно наказва неразумното поведение на пазарните играчи.
Първото обективно обстоятелство е усещането за свръхпроизводство, създало се в началото на тазгодишната кампания - в резултат както от климатичните условия, заради които розите разцъфтяха навсякъде и едновременно, така и от взривното увеличение на розовите насаждения. При тоя ръст на цените мнозина решиха, че печалбите ще са бързи и сигурни - и се хвърлиха да гледат рози. Така само през последните две години засадените площи нараснаха с 22%.
Същевременно розоварните са притиснати на своя си, световния пазар. Следвайки цената на суровината (розовия цвят), цената на произвежданото в България розово масло само за последните три години скочи двойно. Затова миналата година значително количество остана непродадено. А клиентите на розоварните (най-големите парфюмерийни и козметични компании), притиснати от конкуренцията на своя си пазар, започнаха да ограничават и дори да изключват розовото масло от рецептурите си.

Гяволък и лакомия

На този фон значителна част от хората, протестиращи днес, де факто са задълбочили съществуващите проблеми с, меко казано, неразумното си пазарно поведение. На по-достъпен език това може да се преведе като гяволък и лакомия. Всъщност, в този бранш ясно се различават два модела на поведение, два паралелни свята, които имат малко общо помежду си.
В първия всичко е ясно, документирано и гарантирано. В него са най-големите розоварни, които произвеждат най-качественото розово масло и продават на най-взискателните пазари. Те изминаха сложната процедура и се подложиха на скъпоструващ одит, за да влезе „Българско розово масло“ в регистрите на ЕС като Защитено географско указание. Те работят изцяло „на светло“, само със сертифициран посадъчен материал и качествена суровина с гарантиран произход, без никакви посредници и прекупвачи. Те притежават собствени розови насаждения и имат дългосрочни договори с фермери, които от своя страна също работят „на светло“. Регистрирани са като земеделски производители, плащат данъци и осигуровки, при тях също всичко е документирано. Интересът на договарящите се е взаимен. Освен повече стабилност и предвидимост, фермерите получават качествен посадъчен материал, ноу-хау и дори финансова подкрепа. Тези розовари и розопроизводители са косвено засегнати от днешната драма, но не са преки участници в нея. Тя е сътворена от пребиваващите във втория паралелен свят в този бранш.
В него всичко е „под масата“, без документи и кеш. Първи по веригата са розопроизводители, които за да не се прецакат, не искат никакви договори и продават „на пътя“ - на черно и без документи. За тях всичко вървеше отлично, докато цените се покачваха и печалбата клонеше към 200-300 процента. Но балонът се пукна и сега искат помощ. И щяха да имат право да я получат, ако се бяха регистрирали като земеделски стопани. Но не са го направили - за да си спестят данъци, осигуровки и други разходи. С което тарикатлъкът им не свършва. Мнозина са подменили българския сорт маслодайна роза с руска кръстоска - много красива, с много по-високи добиви, но с много ниско съдържание на етерично масло, което рязко понижава количеството и качеството на крайния продукт.
По-нататък по веригата са прекупвачите на розов цвят, които обикалят с торбите с пари из полето. Днес и те са се наредили сред протестиращите, правейки се на онеправдани земеделски труженици. И накрая са нароилите се знайни и незнайни розоварни, които с ментетата си само подбиват цената и реномето на истинските производители. Техният трик бил да повишават продукцията си, като добавят евтин внос от Иран или Турция и други химически магии.

Кой и за какво плаща

Това е картелът на хитреците. Те са тези, които тъпчат „символа на страната ни - българската роза“. На всичко отгоре настояват някой да им плати сметката. И са на път да го постигнат - в последните дни чиновници обикалят селата, за да регистрират спешно земеделски производители със задна дата, в нарушение на закона. Така държавата, която години наред не е въвела ред, се кани да плати „компенсации“ с парите на всички останали.
Ако някой поради човешко съчувствие е съгласен да плаща, трябва да знае, че всъщност помага не на розопроизводители, а на некадърни политици да си купуват власт и спокойствие.