В Югоизточна Европа расте рискът от наводнения. Потърпевши сме и ние. Потопът във ваканционно селище Елените, където беше извършена евакуация и където се провежда спасителна операция, взе жертва.

 The Guardian обясни с какво е свързано това

Докато в Атлантика и източната част на Тихия океан бушуваха бури и урагани, Европа се оказа в собствени екстремни условия. По-специално система на ниско налягане, която се формира над Средиземно море в средата на седмицата, се премести на североизток към Югоизточна Европа, носейки със себе си проливни дъждове, гръмотевични бури и продължителни валежи. За това пише The Guardian.

Тази система се задържа до днес, 3 октомври, а моделите показват, че за 48 часа в по-голямата част от Балканите ще паднат 80–130 мм валежи.

„Бяха издадени червени метеорологични предупреждения за Сърбия, югозападна Румъния, североизточна Гърция, Додеканезките острови и островите в Северно Егейско море, подчертавайки риска от наводнения и заплахата за живота. Силният вятър също доведе до затваряне на училища на остров Закинтос в Йонийско море“, подчертава материалът.

Също така студен въздух, който постъпи от Източна Европа, влоши ситуацията, в резултат на което започнаха силни снеговалежи в Динарските Алпи, а някои модели прогнозират, че до уикенда снежната покривка ще достигне 80 см.

„По-рано тази седмица източна Испания и Балеарските острови бяха засегнати от силни наводнения, когато остатъците от урагана Габриел преминаха през Иберийския полуостров, а след това се задържаха над Балеарско море. Най-силно пострадаха Валенсия и Ибиса; в Гандия за 12 часа паднаха 356,8 мм валежи, което е 10 пъти повече от средното за септември, а на Ибиса за 24 часа паднаха 254 мм, което е най-влажният ден поне от 1952 година насам“, отбелязва The Guardian.

Освен това тази седмица тайфунът Буалой връхлетя върху централната част на Виетнам, предизвиквайки проливни дъждове, силен вятър и огромни морски вълни. По-конкретно в страната в понеделник за 24 часа бяха регистрирани над 300 мм валежи, което предизвика внезапни наводнения и свлачища, блокирали над 3000 пътища и изолирали населени места в северните провинции. Десетки полети бяха отменени или забавени, а железопътният транспорт между Ханой и Хошимин бе временно спрян.

„Регистрирани са 36 загинали и 147 ранени, 21 души все още се водят за изчезнали. Над 210 000 домове са били повредени или наводнени, повече от 51 000 хектара оризови и други култури са унищожени. Виетнамското правителство оцени щетите от тайфуна Буалой на над 350 милиона долара само за тази седмица“, добавя изданието.

По-рано кандидатът на географическите науки Вера Балабух заяви, че наводненията в Украйна ще се случват все по-често заради изменението на климата и застрояването. По думите ѝ такива валежи, каквито имаше в Одеса, се отнасят към стихийни метеорологични явления и могат да се наблюдават веднъж на 10 години.

„Сега вече виждаме ситуации, когато за няколко часа пада месечната норма на валежите или дори повече“, подчерта Балабух.

В същото време хидрологът, доктор на географическите науки Виктор Вишневски съобщи, че Киев по климат „се е преместил“ с 500 км по-на юг. Той отбеляза, че от 80-те години на XIX век средната температура на въздуха в Украйна се е повишила с около три градуса.

„Всъщност 3 °C са много. За сравнение: разликата в средната температура между Киев и Одеса е само около 2,5°“, поясни Вишневски.