"Моето опитно око още от миналото лято разказва, какво ще се случи, какво се готви, какъв ще бъде резултатът, но изглеждаше, че си говоря все едно така, като някакъв луд пророк от ефира. Но сега поне доста хора се убедиха, че всичко това, което се говореше и се подготвяше, вече е реалност – за съжаление, много тъжна реалност, жалка реалност и е пародия на парламентаризъм. Още повече, пародия на – както казват – край на прехода", казва пред "Фокус" Евнгений Михайлов. 

"Би могло да се каже, ако тази пародия не се превръща в трагедия. Но след 30 години преход, въжделенията на голяма част от хората, на една немалка част, поне да кажа, включително на голяма част от журналистиката, да се въплъщава от образа на Слави Трифонов като спасител и като новото, което ще извади България от дъното, за мен е малко прекалено. Но в тези дни всичко почва да ни става прекалено, дежа вю, защото след 31 години вече от промените след 1989 г., тези дни ме върнаха едновременно в 1990 г., в 1996 г. по времето на Жан Виденов и на Янаки Стоилов, който сега ще е правосъден министър; през 2013 г., когато пак, след „Костинбродската афера“ спечелилата партия беше неутрализирана с коалиционно мнозинство на БСП и ДПС; в 2017 г., когато президентът Румен Радев направи първото си служебно правителство с гръмки закани за разкрития, след което нищо не се случи, освен да се опитат да направят една неуспешна сделка за самолети „Грипен“, с което да се злепостави българската позиция в НАТО да се въоръжи с натовско оръжие, съвместимо с останалите съседни армии. Но не знам дали трябва много да си отварям устата тези дни, включително и по радиото, защото може би трябва да си приготвя една, както се казва, бойна готовност с паста, четка за зъби, самобръсначка…", казва още Михайлов. 

"Моето опитно око още от миналото лято разказва, какво ще се случи, какво се готви, какъв ще бъде резултатът, но изглеждаше, че си говоря все едно така, като някакъв луд пророк от ефира. Но сега поне доста хора се убедиха, че всичко това, което се говореше и се подготвяше, вече е реалност – за съжаление, много тъжна реалност, жалка реалност и е пародия на парламентаризъм. Още повече, пародия на – както казват – край на прехода", заяви Евгений Михайлов.