България пропусна да обясни на своите партньори в Европейския съюз своите позиции спрямо Република Северна Македония. Това каза пред БНР евродепутатът Искра Михайлова. По думите ѝ като страна член на ЕС, която се възползва от правото си да наложи вето, страната ни е пропуснала да обясни позициите си и да привлече по-голяма подкрепа от страна на останалите страни членки.
"Ветото на Унгария, Полша и Словения е нов елемент, с който и германското председателство показва, че до този момент не може да намери най-добрите инструменти, въпреки че има възможни сценарии как да се разреши въпросът. Но те по всяка вероятност ще бъдат използвани в различни комбинации за всяка страна поотделно", коментира Михайлова.
И трите страни имат различни причини да възразяват спрямо обвързването на върховенството на закона с европейското финансиране.
"Разглеждаме ги в пакет, но има разлики", уточни Искра Михайлова.
Първият сценарий според нея е "да се раздроби блока на опозиционерите и да се водят индивидуални преговори и да се упражни натиск да се приеме бюджетът".
"Решенията в ЕС, особено в Съвета на ЕС, се вземат с консенсус от всички държави членки. Това е записано в Договора за ЕС", подчерта Михайлова.
Противното по думите ѝ "дори с добри намерения, както е сега - да бъде приет бюджетът", е нарушаване на този договор.
"Има норми, които не ни позволяват да сме толкова гъвкави и ако някой не е съгласен с нас, да кажем - ти си гледай работата, ние ще продължим напред. Ключът досега във вземането на решения е намирането на консенсус, затова е толкова важно да се водят преговори с тези страни", обясни тя.
"Компромисът с върховенството на правото за ЕП е неприемлив. В преговори обаче може да се намерят "истината и решението", смята тя.
Михайлова поясни, че бюджетът на Съюза за 2021 г. може да се гласува в началото на декември.
"Има възможност да бъде приет този бюджет за една година напред. По отношение на Многогодишната финансова рамка нещата могат да продължат с такива годишни договорености, което е малко вероятно, ще трябва да се намери решение по-рано. Механизмът за възстановяване, Новата генерация - това е ключов момент, а страните-членки чакат тези пари, включително и България", разкри още Михайлова.
"Страната ни вече има План за възстановяване, добър или лош, но ако се блокира този план, той се обезсмисля, подчерта евродепутатът. - Първоначално той беше планиран да действа 2021-2022 г., две ударни години, а сега едната като че ли започва да се изнизва."
"Зеленият пакт и дигиталната трансформация са неотменим елемент от дневния ред на ЕС, както го виждат технологично развитите страни членки, особено от Северна Европа и това е една от разделителните линии. Различията се дължат на етапа и темповете на развитие на отделните страни", изтъкна Михайлова.
"Ние очакваме подкрепа да си оправим селските улици, а една Швеция или Нидерландия очаква подкрепа, за да изгради най-модерни съоръжения за производство на водород, да инвестира в енергийната ефективност на целия си сграден фонд, за да постигне неутралност в бъдещите 10-20 години", завърши тя.
Още от България
Кирил Петков: Руската неонацистка среда намира последователи сред млади хора и в България
В книгата "Русия и крайната десница: поглед към десет европейски държави“, издадена от Международния център за борба с тероризма, са разгледани 20 конкретни случая в 10 европейски държави.
Димът от пожарите в Сърбия достигна София, предупредиха кюстендилци да затварят прозорците
"Вследствие на множество пожари на територията на Сърбия се образувал такъв облак от дим, който въздушните течения пренасят през западната част на нашата страна"
Нивото на Дунав при Галац спадна до 16 см - най-ниската стойност за последните 30 години
Островът в средата на реката близо до Галац се разраства както на дължина, така и на ширина и това принуждава ферибота, свързващ Галац с окръг Тулча, да заобикаля няколкостотин метра, за да избегне засядане