България пропусна да обясни на своите партньори в Европейския съюз своите позиции спрямо Република Северна Македония. Това каза пред БНР евродепутатът Искра Михайлова. По думите ѝ като страна член на ЕС, която се възползва от правото си да наложи вето, страната ни е пропуснала да обясни позициите си и да привлече по-голяма подкрепа от страна на останалите страни членки.

"Ветото на Унгария, Полша и Словения е нов елемент, с който и германското председателство показва, че до този момент не може да намери най-добрите инструменти, въпреки че има възможни сценарии как да се разреши въпросът. Но те по всяка вероятност ще бъдат използвани в различни комбинации за всяка страна поотделно", коментира Михайлова.

И трите страни имат различни причини да възразяват спрямо обвързването на върховенството на закона с европейското финансиране.

"Разглеждаме ги в пакет, но има разлики", уточни Искра Михайлова.

Първият сценарий според нея е "да се раздроби блока на опозиционерите и да се водят индивидуални преговори и да се упражни натиск да се приеме бюджетът".

"Решенията в ЕС, особено в Съвета на ЕС, се вземат с консенсус от всички държави членки. Това е записано в Договора за ЕС", подчерта Михайлова.

Противното по думите ѝ "дори с добри намерения, както е сега - да бъде приет бюджетът", е нарушаване на този договор.

"Има норми, които не ни позволяват да сме толкова гъвкави и ако някой не е съгласен с нас, да кажем - ти си гледай работата, ние ще продължим напред. Ключът досега във вземането на решения е намирането на консенсус, затова е толкова важно да се водят преговори с тези страни", обясни тя.

"Компромисът с върховенството на правото за ЕП е неприемлив. В преговори обаче може да се намерят "истината и решението", смята тя.

Михайлова поясни, че бюджетът на Съюза за 2021 г. може да се гласува в началото на декември.

"Има възможност да бъде приет този бюджет за една година напред. По отношение на Многогодишната финансова рамка нещата могат да продължат с такива годишни договорености, което е малко вероятно, ще трябва да се намери решение по-рано. Механизмът за възстановяване, Новата генерация - това е ключов момент, а страните-членки чакат тези пари, включително и България", разкри още Михайлова.

"Страната ни вече има План за възстановяване, добър или лош, но ако се блокира този план, той се обезсмисля, подчерта евродепутатът. - Първоначално той беше планиран да действа 2021-2022 г., две ударни години, а сега едната като че ли започва да се изнизва."

"Зеленият пакт и дигиталната трансформация са неотменим елемент от дневния ред на ЕС, както го виждат технологично развитите страни членки, особено от Северна Европа и това е една от разделителните линии. Различията се дължат на етапа и темповете на развитие на отделните страни", изтъкна Михайлова.

"Ние очакваме подкрепа да си оправим селските улици, а една Швеция или Нидерландия очаква подкрепа, за да изгради най-модерни съоръжения за производство на водород, да инвестира в енергийната ефективност на целия си сграден фонд, за да постигне неутралност в бъдещите 10-20 години", завърши тя.