Еврокомисар Магнус Брунер: 2025-та е ключова за Шенген със заслуженото включване на България
За да се запази постигнатото през тези четиридесет години и занапред, Шенгенското пространство ще се нуждае от постоянно обновяване
Магнус Брунер – европейски комисар по вътрешните работи и миграцията,
Шенгенското пространство е едно от най-значимите и видими постижения на нашия Европейски съюз. То е част от живота на над 450 милиона европейци в редица конкретни области: стимулира туризма, прави стоките по-евтини и предоставя възможности за работа и обучение. И сега, през месец юни, ние празнуваме 40-ия му рожден ден.
Шенгенското пространство ни засяга и по косвен начин. Преди четиридесет години Шенгенското пространство постави началото на нова ера на отваряне в Европа — радикална промяна в историята на затворени граници, която дълго време бе определяща за Европа. Шенгенското пространство представляваше визия за по-добро бъдеще.
Всъщност малко от държавите, подписали Шенгенското споразумение от 1985 г., са очаквали то да бъде толкова успешно. Вероятно никой не си е представял, че лично ще доживее да види отворен пътя от Атлантическия океан чак до Черно море.
2025-та е ключова година за Шенгенското пространство със заслуженото включване на България и Румъния. Гражданите на двете страни вече се радват на предимствата на свободното движение без проверки на самоличността.
Успехът на Шенгенското пространство не се дължи на някаква специална тайна. Той се дължи на постоянната работа, усилията и подобренията. Поддържането и разрастването на Шенген стана възможно единствено благодарение на това, че около него съградихме една прецизна, синхронизирана система за подкрепа. Нейните елементи са солидното полицейско сътрудничество, обученията на служителите на правоприлагащите органи от различните държави, а също и това, че граничните органи споделят задачата за взаимна защита на границите.
За да се запази постигнатото през тези четиридесет години и занапред, Шенгенското пространство ще се нуждае от постоянно обновяване – нещо, за което също няма универсална рецепта. Има обаче три важни направления, в които трябва да работим паралелно.
На първо място трябва да укрепим външните ни граници. Въвеждаме една от най-модерните информационни системи за управление на външни граници. Също така инвестираме във физическа и цифрова инфраструктура, по-специално в критични части от границата, където враждебни съседи се опитаха да използват миграцията като оръжие срещу нас. Също така увеличаваме значително ресурсите на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), за да подпомогнем оперативно държавите от ЕС в управлението на границите.
На второ място трябва да решим проблемите в системата на ЕС за управление на миграцията. Това означава да приведем в ред нашия собствен европейски дом: миналата година държавите от ЕС договориха нов Пакт за миграцията и убежището, a тази година Комисията го допълни с нов набор от промени за увеличаване на връщането на лица, които нямат законното право да останат в ЕС. Тези реформи вървят ръка за ръка с по-активните усилия да работим с трети страни по всички аспекти на миграцията, и по-специално обратното приемане на техни граждани. Когато всичко това бъде изпълнено през 2026 г., ще се усети голяма разлика.
Третият начин, по който ще защитим Шенгенското пространство, е да осигурим на правоприлагащите органи нужните инструменти, с които да противодействат на заплахите. Трябва да станем по-добри, когато се изправяме срещу нови видове заплахи за сигурността — заплахи, които не зачитат граници. Това означава да направим Европол по-силен, по-оперативен и по-способен да подкрепя националните органи и да сътрудничи с международните партньори. Необходимо е също така да подобрим достъпа до данни за правоприлагащите органи, да дадем възможност на следователите да получават и споделят информация, чрез която се спира престъпността.
Преди четиридесет години Шенгенското пространство започна като визия. Днес то е реалност, която трябва да честваме, защитаваме и развиваме. І БГНЕС
----------
Коментарната статия от Магнус Брунер – европейски комисар по вътрешните работи и миграцията е специално предоставена на БГНЕС от Представителството на Европейската комисия в България.
Още от България
Радев едно си знае: Най-сетне Европа да склони да започне преговори с Русия
Дипломацията трябва да влезе в ролята си, настоя той. По думите му има достатъчно европейски политици, които могат да преговорят с Русия
Наводнение заля болницата в Трявна, за спешен ремонт са лабораторията и поликлиниката
Заради течовете се е наложило в детското отделение и в клиничната лаборатория да бъде преместена апаратура и мебели, за да може работата на медицинските екипи да продължи нормално
Депутати се разминаха в позициите си за оставката на Сарафов
Най-безкритичен към решението на бившия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов да подаде оставка беше народният представител от "Прогресивна България" ген. Румен Миланов