Да не позволяваме на зложелатели, интриганти, копейки, македонисти, безродници и глупаци да помрачат радостта ни

Методий Иванов

Костите на славният български владетел цар Самуил идват в София - негово родно място и столица на България! Нека не позволяваме на разни зложелатели, обидени интриганти, копейки, македонисти, безродници и глупаци да помрачат радостта ни! Това е 

исторически миг на справедливост

и тържество за България и за всички българи по света. Самуил е един от най-значимите ни владетели, който е водил непрекъсната борба - в продължение на цели 40г. - срещу най-силната държава в средновековието, Римската империя, наречена по-късно Византия. Трябва да бъдем единни и достойни да го посрещнем, като не допускаме да се всява разделение по този повод. А такива опити не липсват, за жал. Затова нека разобличим поредните инсинуации.

За съмненията дали костите са точно негови - да, негови са.   Потвърдено е по самите кости и следите от бойни рани и специфични заболявания по тях, по антропологията и възрастта им, по мястото на погребение (край олтара на патриаршеската катедрала, в столицата на тогавашна България) и пурпурната златотъкана мантия, с която са били обвити - възможна само за владетелски особи. Това е предостатъчно. 

Освен тях, ще получим и останките на още двама български царе - Гаврил Радомир и Йоан Владислав, намерени в съседни гробове в същата базилика на о. Св.Ахил. Дори тяхната автентичност да не се потвърди, то тези останки със сигурност са на членове на българското царско семейство, т.е. от изключителна важност. 

Относно "патриотарщината" - тя няма нищо общо с инициативата велик български владетел да бъде препогребан в столицата ни. Да имаме поне един царски гроб, на който да отдаваме почит в центъра на София. В катедралата, в която самият той най-вероятно е кръстен. И пред която е именно неговият паметник, а срещу него пък е прекрасната композиция с ослепените му войници, създадена от солунския българин, скулптура Любомир Далчев. Редно е да споменем и неговия брат, поетът Атанас Далчев - също българин от Солун. В стихотворението си "Към родината" той пише:

"И българин съм не заради твойта слава,

и твойте подвизи, и твойта бранна сила,

а зарад туй, че съм безсилен да забравя

за ослепените бойци на Самуила."

В тази връзка, още помним как по същия жалък начин разни нещастници преди време пищяха и срещу издигането на паметника на цар Самуил. Уви, това не ги направи интересни, или "космополити", а показа само какви жалки и безродни твари са - срамуващи се, че са българи. Но те са само една шепа презряни маргинали и просто не са прави, меко казано.

Други граждани днес се тръшкат, че с пренасянето на костите на цар Самуил в София щели да се влошат отношенията ни със Скопие. Напразно се кахърят - според договореностите от работата на Съвместната комисия, подписани от северномакедонците и залегнали във Втория протокол от 2022г., 

цар Самуил е български цар,

 и съответно те трябва да си променят учебниците и табелите, като това е и част от Преговорната рамка за членството на РСМ в ЕС. Толкоз.

С мрънкане по темата, този път за надписа върху саркофага на владетеля (на снимката) пък излезе архм. Никанор. Според него, не било правилно "Самуил в Христа Бога цар на Българите", а трябвало да се добави думата "верен" и текстът да бил "в Христа Бога верен цар и самодържец". Да, има такава формула за титулатура, използвана за колоната на цар Йоан Асен II в Търново - "в Христа Бога верен цар и самодържец на българите". Само че тя, освен че е засвидетелствана в един-единствен надпис, е предназначена за друг тип употреба - за по-дълги надписи върху колони, грамоти, други документи. Върху саркфага няма място за толкова текст и това е проява на излишна дребнавост.

Трети "православни" особи се тюхкат, че заради "едни кокали" сме щели да дадем "хиляди" църковни ръкописи. Все едно са ги чели, или пък знаят какво значи псалтир (примерно). Тук първо трябва да се отбележи, че това не са "кокали", а останките на българския цар Самуил. Значението им за престижа, паметта и културата на държавата ни е огромно. Второ, (доколкото бе оповестено в гръцки медии) на Гърция ще бъдат предадени 48 църковни реликви. Сред тях няма мощи на българи, нито български книги и ръкописи. Това са артефакти, които отдавна са проучени от нашите учени (съхраняват се у нас повече от сто години) и представляват ценност за Вселенската и гръцката патриаршии, не за нашата. 

Тук обаче е много важно да отбележим, че 

властта ни остави на тъмно - освен самопохвалването,

 не ни информира за никакви подробности от споразумението. Липсва елементарна прозрачност. Да, безспорно е, че останките на цар Самуил са безценни, но въпреки това на обществото трябва да се предостави цялата информация - защото е важно все пак какво ние ще дадем в замяна? Какви и колко точно културно-исторически ценности, светини, документи са обещани, от какви национални богатства ще се лишим? Управляващите е редно да покажат споразумението, а не да го крият, както това с Боташ. 

Освен църковните реликви, не знаем дали няма и други тайни договорки, например за водите на реките Арда, Места и Струма? Дали са защитени националните ни интереси? 

В това число, например поставен ли е въпросът да бъде сложена официално паметна плоча в с. Баница, Серско, в памет на българския революционер Гоце Делчев - нещо, за което Радев обеща преди 3 години да положи усилия да се реализира?

И още нещо важно - правилният жест е костите да бъдат пренесени не със самолет, а с тържествен, държавен кортеж по пътя от Солун до София. Така, както подобава на владетел. По този начин той ще прекоси голяма част от земите, които е защитавал, и населението на цяла Пиринска Македония ще може да приветства процесията с цветя и знамена. А събитието по посрещането в столицата и опяването на останките в катедралния храм  ще е венецът на цялото начинание. Красиво, царско, запомнящо се.

В обобщение - моментът е исторически, народът се радва, вълнува, а събитието е плод на дългогодишните усилия на много български държавници. Най-после славният български цар Самуил ще напусне мазетата на музея в Солун и ще намери достойно място в сърцето на София - както подобава. Нека запазим този момент, това празнично чувство чисто.