„Евронюз“: Със заплахата си за вето Радев усложнява преговорите в ЕС за санкциите срещу Русия

Постигането на споразумение по 21-ия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия остава проблематично заради сериозни политически разногласия, а публичната заплаха на България да наложи вето допълнително намалява шансовете за единодушие, се казва в анализ на „Евронюз“.

В петък посланиците на държавите членки обсъдиха преработен вариант на предложението, внесено от Европейската комисия по-рано през този месец. Консенсус не беше постигнат и преговорите ще продължат. Времето за това обаче изтича.

Брюксел трябва да постигне споразумение до 15 юли, за да избегне автоматичен преглед на тавана на цената на руския петрол, транспортиран по море. Според действащите правила той се актуализира на всеки шест месеца, така че да остане с 15% под средната пазарна цена.

След като цената на руския сорт „Уралс“ рязко се повиши със затварянето на Ормузкия проток, предстоящият преглед би довел до увеличаване на ценовия таван и съответно до икономическо облекчение за Москва. За да предотврати подобен сценарий, Европейската комисия предлага таванът да остане фиксиран на 44 долара за барел до януари 2027 г.

Според дипломати, запознати с преговорите, посланиците обсъждат два варианта: отлагане на преразглеждането или въвеждане на изцяло нов фиксиран ценови таван.

Въпроси поражда и предложената забрана за продажба на танкери за втечнен природен газ, както и ограниченията върху вноса на руска риба, която досега беше пощадена от санкциите. Държави като Германия, Франция, Полша и Нидерландия ежегодно внасят значителни количества руска треска и сайда.

Предложението за забрана за влизане в ЕС на руски военнослужещи, участвали в пълномащабното нахлуване в Украйна, също среща съпротива от страна на Франция и Италия.

Един дипломат отбелязва, че първоначалният проект на Европейската комисия вече е бил „значително смекчен“ чрез различни изключения, целящи да намалят възраженията на отделните столици.

Междувременно България, след сформирането на новото си правителство, се очертава като фактор, който усложнява преговорите.

Премиерът Румен Радев публично обяви, че се противопоставя на включването в санкционния списък на руския патриарх Кирил, предстоятел на Руската православна църква, който е обвиняван, че разпространява ревизионистка пропаганда в подкрепа на войната срещу Украйна.

Предложеният пакет предвижда за него забрана за пътуване и замразяване на активите му.

Европейският съюз за първи път направи опит да включи патриарх Кирил в санкционния списък през 2022 г. Тогава Унгария, управлявана от министър-председателя Виктор Орбан, блокира решението с аргумента, че то засяга свободата на вероизповеданието. Ветото предизвика сериозно недоволство сред останалите държави членки.

Темата остана на заден план до май тази година, когато новото унгарско правителство даде сигнал, че е готово да подкрепи санкции срещу Кирил. Името му беше включено в проектосписъка, но сега Радев ясно заявява, че настоява то да отпадне.

Българската православна църква и Руската православна църква са административно независими и имат различни патриарси, но принадлежат към източноправославното вероизповедание и са свързани с културни и исторически връзки.

Друго име, което според Радев не бива да бъде включвано в санкционния списък, е това на милиардера Вагит Алекперов, основател на руската енергийна компания „Лукойл“. Той се оттегли от поста президент на дружеството през 2022 г. под нарастващ международен натиск, но запази дял в компанията.

Според Радев санкционирането на Алекперов би означавало „сами да си простреляме крака“ заради иска за обезщетение в размер на 3 милиарда евро, който „Лукойл“ е завела във връзка с държавното поемане на контрола върху рафинерията „Нефтохим Бургас“.

През ноември 2025 г. България назначи специален администратор на рафинерията, след като американската администрация наложи тежки санкции на „Лукойл“. Предприятието, което реализира милиарди евро годишен оборот, вече не преработва руски петрол.

Радев изрази опасения и относно въздействието, което предложеният пакет санкции може да има върху доставките на торове и резервни части за софийското метро.

„Няма да позволим този пакет санкции да бъде приет в този му вид. Имаме право на глас и ще го използваме“, заяви той през миналата седмица.

Предвид множеството спорни въпроси се очаква преговорите да продължат и след поемането на ротационното председателство на Съвета на ЕС от Ирландия на 1 юли - тогава тя ще го поеме от Кипър.

По време на пресконференция преди началото на председателството ирландският посланик Ейнджъл О'Донахю изрази увереност, че срокът до 15 юли може да бъде спазен.

„Както при всички санкционни пакети, процесът включва изслушване на държавите членки, опит да се разбере кои са техните действителни червени линии и след това да се прецени дали е възможно да се постигне компромис“, каза О'Донахю.

„В крайна сметка всеки подобен пакет представлява своеобразен баланс“, обобщи той /БГНЕС