28 Август, 2026

Европейският съд поиска Турция да даде обяснение за политическите чистки от 2016 г

Снимка: EPA/BGNES

Съдебни производства продължават срещу повече от 24 000 души, а още около 58 000 остават обект на активни разследвания почти десетилетие след драматичните събития

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отправи към турското правителство въпроси по жалби, в които се твърди за нарушения на човешките права при уволнението на група служители по време на извънредното положение, въведено след опита за преврат през 2016 г.

Съдът поиска от Турция да обясни дали националните съдилища са извършили ефективен съдебен контрол върху уволненията и дали производствата са отговаряли на гаранциите за справедлив процес. ЕСПЧ също така е запитал дали уволненията представляват неоправдана намеса в правото на зачитане на личния и семейния живот на жалбоподателите, съобщи БГНЕС, позовавайки се на Търкиш минит.

Жалбоподателите са 18 бивши служители на Научно-технологичния изследователски съвет на Турция (TÜBİTAK) и ASELSAN – главният турски производител на електронни отбранителни системи. Те са били уволнени без обезщетение след опита за преврат поради „основателна причина“ или „подозрение“. 

Турските трудови съдилища и апелативните инстанции потвърждават уволненията, позовавайки се на извънредните укази или на продължаващи наказателни производства. Впоследствие Конституционният съд на Турция е отхвърлил жалбите като неоснователни или несъвместими с конституционните разпоредби.

Жалбоподателите твърдят, че съдилищата не са извършили реална и ефективна проверка на основанията за уволненията и не са им предоставили възможност да оспорят адекватно обвиненията срещу тях. Част от тях посочват, че уволненията са били свързани с личния им живот и са нанесли сериозни щети на професионалната и обществената им репутация.

През февруари ЕСПЧ вече беше постановил, че Турция е нарушила правото на справедлив процес на Мехмет Кандемир, след като националните съдилища не са извършили ефективен съдебен контрол при потвърждаването на неговото уволнение след опита за преврат.

Страната преживя неуспешен военен преврат на 15 юли 2016 г. Президентът Реджеп Тайип Ердоган незабавно обвини движението на покойния ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, живял в САЩ, че стои зад заговора, и значително разшири вече започналите репресии срещу неговите предполагаеми поддръжници.

Движението категорично отрече участие в преврата или в каквато и да е терористична дейност.

При опита за преврат загинаха 251 души, а повече от хиляда бяха ранени. Още на следващата сутрин турските власти започнаха мащабна чистка сред военни, съдии, полицаи и държавни служители.

Според официални данни 150 от общо 326 генерали и адмирали в турските въоръжени сили, над 24 000 офицери и 4156 съдии и прокурори са били незабавно отстранени от длъжност чрез извънредни укази заради предполагаеми връзки с „терористични организации“.

По последни данни на турското министерство на правосъдието повече от 126 000 души са осъдени за предполагаеми връзки с движението след 2016 г., като 11 085 от тях все още са в затвора. Съдебни производства продължават срещу повече от 24 000 души, а още около 58 000 остават обект на активни разследвания почти десетилетие след събитията. 

Сподели:
WSJ: Европа отстъпи крачка назад от крайните зелени цел, сблъсквайки се с новия политико-икономически ред

WSJ: Европа отстъпи крачка назад от крайните зелени цел, сблъсквайки се с новия политико-икономически ред

Континентът напредваше в областта на възобновяемите енергийни източници: вятърната и слънчевата енергия сега представляват 34% от производството на електроенергия, в сравнение с 20% през 2021 г. ЕС все още твърди, че може да достигне нулеви нетни емисии до 2050 г., пише The Wall Street Journal.

Тръмп: Русия няма да нападне територия на НАТО, водил съм разговори с Путин

Тръмп: Русия няма да нападне територия на НАТО, водил съм разговори с Путин

„Мисля, че Русия се държи доста добре по отношение на Ормузкия проток“

Полша не иска ядрени бойни глави на своя територия, иска повече американски военни

Полша не иска ядрени бойни глави на своя територия, иска повече американски военни

Заместник-министърът на отбраната Павел Залевски посочи като отправна точка обещанието на Тръмп за постоянно разполагане на още 5000 американски военнослужещи в Полша

Коментари (0)