Боян Радойков, за Faktor.bg специално от Париж

В профсъюзната дейност на фермерите често има противопоставяне между тези, които се занимават с обработването на земеделската земя и тези занимаващи се с животновъдство. Този път всички фермери са в ремаркето теглено от един и същи трактор за блокада. Сега не една, а няколко селскостопански кризи се движат заедно в една и съща посока, което кара фермерите да блокират магистралите на Европа.

На първо място е голямата загриженост за професията, която, във Франция например, за десет години е загубила 100 000 работници, а перспективите за мотивиране на младото поколение да заработи в тази област са почти нулеви. След това идва факторът, че работата в селското стопанство е зле платена. Средната заплата е не повече от 1300 евро на месец, а пенсиите са в размер на 800-1000 евро на месец.

Освен това се прилагат всички национални и европейски норми, стандарти и разпоредби, които правят ежедневната работа в земеделието изключително сложна. И още - Европа, която някога беше стълб на земеделската мощ, днес е в упадък. И накрая, има силен натиск от страна на обществото, което обвинява селското стопанство в системно отравяне с торове и пестициди. Всичко това са семената на селскостопанската криза, която преживява в момента Европа.

Европейският съюз в полезрението на фермерите

Европа промени значително посоката на селскостопанската си политика. Първоначално тя силно подкрепяше развитието на селското стопанство на континента. След края на Втората световна война, идеята беше да се изгради мощна, суверенна Европа, която да изхранва без чужда помощ нейното население.

Екологията и климатичните промени доведоха до промяна в глобалния подход. Европа реши да следва низходяща траектория в селското стопанство със своя "Зелен курс", който беше приложен като част от стратегията "от фермата до масата". Низходящата траектория на селското стопанство означава повече угари, повече биологично земеделие, по-малко торове, по-малко пестициди и в крайна сметка по-ниски обеми на производство, неизбежно повече внос и по-високи цени. Земеделските стопани намират всичко това на куп за много трудно смилаемо.

Интересното в кризата е, че тя е не само френска. Започна в Германия, в Нидерландия, продължава в Белгия, в Португалия, в Испания и в Гърция. В крайна сметка всеки земеделски производител в Европа има претенции, които реши да изрази точно в този момент.

Възможностите за прекратяване на кризата са ограничени

Както кризата е многостранна, така и решенията следва да бъдат многопланови. Затова ще бъде трудно да се излезе от тази ситуация. Някои от решенията ще се отнасят до сектори с конкретни проблеми, а други ще се съсредоточат върху конкретни области.

Съществуват и въпроси, по които може да се намери национално решение и по които френското правителство ще трябва да реагира, като например данъчното облагане на горивата. А след това има и цялата проблематична част, която зависи пряко от Брюксел. Франция не е единствената страна, която може да промени нещата. Необходимо е да се постигне консенсус между европейските държави. А това ще отнеме време.

"Не всичко ще бъде решено за няколко седмици", призна Габриел Атал, младият френски премиер, във вторник пред гнева на земеделската общност. Той се ограничи да повтори съобщенията, които вече бяха направени миналия петък : засилване на контрола по закона "Egalim" (Егалим), изплащане на помощи и опростяване на задължения.

Следващата седмица ще бъде отпуснат спешен фонд за лозаро-винарската промишленост. Данъчният стимул за животновъдството, който разочарова отрасъла през декември, ще бъде "засилен". Глобите, налагани на компаниите, които не спазват закона Egalim, ще бъдат използвани за подпомагане на фермерите, а проследяването на продуктите ще бъде по-строго контролирано. И накрая, правителството желае да постигне напредък преди всичко на европейско равнище.

В заключение, упадъкът на европейското селско стопанство е предрешен. Не е случайно, че всеки ден във Франция се самоубиват средно по двама земеделски производители. Това е голям бизнес, който само във Франция през 2023 г. възлезе на 82 милиарда евро. 

От 2 милиона през 1970 г. броят на земеделските производители във Франция е намалял до по-малко от 500 000 днес. За двадесет години Франция се е смъкнала от второ до пето място след Китай, Индия, САЩ, Русия и Канада по отношение на обема на селскостопанско производство. Въпреки това тя остава номер едно в Европа със 17% пазарен дял, изпреварвайки Испания, Италия и Германия.

Ясно е, че политиката, провеждана през последните петдесет години в този сектор, затвърждава негативната тенденция, която ще остане без промяна въпреки сегашните протести. Достигнатите граници преди време на европейската селскостопанска производителност обрекоха сектора.