Антон Антонов

Кризата днес, се нарича „COVID-19“. Такова хуманитарно бедствие не е връхлитало върху днешната човешка цивилизация, под никаква форма, досега… 
Или поне след като опустошителната /най-вече за Европа/и гореща „Втората световна война“, последва полярната „Студена война“. Тогава, Светът беше разполовен, когато „соцлагерът“, гравитиращ около СССР, „воюваше“ със Западът, оглавяван от САЩ. Така нареченият „Трети свят“/огромната част от планетата/ беше останал някъде в страни и чакаше резултатът от „студената“ схватка…
На 19 септември 1946 г., в Цюрих, Уинстън Чърчил казва: „Неизменната ни цел следва да бъде изграждането и укрепването на Организацията на обединените нации. На регионално ниво и в рамките на тази идея за света, трябва да възстановим европейското семейство в структура, наречена примерно Съединени европейски щати/СЕЩ/. Първата крачка е, да учредим Съвет на Европа…“
След 75 години един друг политик, друг английски „консерватор“, осъществи операцията „Брекзит“ и направи Великобритания само „Британия“, това направи необходимостта  от преструктуриране на ЕС като единен съюз от държави свръх актуална. НЕ, на фиктивните и символични европейски институции, НЕ на европейският „интернационал“, а единен съюз от народи и държави.
„Структурата на СЕЩ, стига да се изгради добре и правилно, ще омаловажи материалната сила на отделната страна. Малките нации, ще са толкава значими, колкото и големите и ще защитават честта си в зависимост от приноса си в общата кауза.“/У.Чърчил/=

Какво ще правим с променения свят, защото „цялото“ винаги е по-голямо от „своите части“

Светът, в който живеем не от „вчера”, е вече променен. Но Европа и европейците продължават да живеят с илюзията, че „светът е плосък” и всичко живо се върти около „Старата” Европа. „Политиката на щрауса”, която упражняват не малко европолитици, не може да се справи с острите национални, европейски и световни проблеми, тя ги задълбочава. Искаме или не живеем във взаимно зависим глобален свят в условия на перманентни кризи Днес няма „застраховани” народи. Ескимосите в Гренландия, бушмените в Африка, индианците в Амазония вече не живеят в своя си свят, и тях ги засягат всички видове световни кризи, и техния скромен и чист свят се „пропуква”. Те и останалите – американци, европейци и азиатци, даже евреите и арабите, или ние всички заедно сме зависими и здраво свързани един с друг. Само заедно можем да оцелеем, или заедно ще изчезнем. 

Алтернативата е синергията, а не моята държава е №1, а твоята №2

Днес в Евросъюза е съсредоточен значителен човешки ресурс (над 500 милиона), както и голяма икономическа мощ, която стратегически и технологично е неконсолидирана. Технологиите на „въоръжение” в западните части на Европа и „новия” „ Евроизток” са отдалечени морално с поколения. Бързото изравняване на „стандартите” развихри корупция. Културно-култовите и социални различия са видими, особено контрастно в западните части на Европа. Невижданото свободно придвижване на човешки маси в посока на Запад изважда „вън от релсите” подредения свят на „старите” граждани на ЕС. И всички тези обективни и предсказуеми проблеми вървят успоредно с глобалните проблеми и непредвидими кризи. 

Да не превръщаме „националния суверенитет“ в ЕС в „свещена крава“ 

Налага се да се гледат реалностите „право в очите”. Европейският съюз от 1993 год., създаден с Договора от Маастрихт, не е Европейският съюз от 2021 год. Независимо, че опазването на „националният суверенитет” на страните-членки е един от фундаментите на политиката на Съюза, все пак „суверенитета” не е „свещена крава”.  Заложените преди повече от 25 години идеи за бъдещето на Евросъюза, отразяват други реалности. Националната държава-членка, дори когато тя е голяма, богата и силна, днес се „задъхва” в бюрократичните „окови” на ЕС. „Великите държави” от Европа искат да останат „велики” и днес и не желаят да извървят пътя до край – ЕС да се превърне в единна държава. Държава на държавите! Глобализацията си иска своето. „Целите” от 1945, не са актуални за Европа и Светът от 2021. Днешният „национален суверенитет” за държавите в ЕС е просто едно понятие, наследено от миналото на международното право. Съвременното разбиране за „национален суверенитет” на отделната съюзна държава е вече нещо друго. Част от „изключителните права” на всяка от обединените държави несъмнено ще трябва да бъдат „отстъпени” в полза на евросуверенитета. И това не бива да се разбира като „опит” за разрушаване на „националната държава”. Тя, Държавата, ще трябва да делегира отделни „права” в полза на „Общността от държави” в стратегически сектори: външно-политически, отбранителен, енергийно-ресурсен, информационна сигурност и антитероризъм, финансово-икономически, суверенни права в морските и въздушни пространства. 

Евроинтеграцията – процес, който изисква нов тип политическа класа 

От едната страна са все по-нарастващия брой евроактове на Съюза, опитващи се да налагат общи „политики”, а от друга - са държавите-членки, с неравни ресурси и все по-очертаващи се противостоящи цели. В ЕС днес наблюдаваме „нормативна инфлация”, която произвежда актове, които се прилагат механично и в крайна сметка не достигат реално до адресатите. Едновременно с това по стратегически въпроси ЕС няма ясни норми и правила, няма общи политики. Необясним е фактът, че днес съюзните държави-членки се налага да се „спасяват” сами от енергийната зависимост на външни държави. 
И всичко това, когато сме в условия на застъпващи се кризи. Някои от тях, непредвидливи… Така се блокира изпълнението на стратегически решения и се стопират полезни за Европа идеи.
Като резултат от едновременното действие на „кризите” в Европа, навлязохме в още една – пандемията „COVID-19”. Евроинституциите, поради заложената в тях субективистична философия и доза популизъм, плюс бюрократично-тромавата структура, съчетана с недостатъчна бюджетна осигуреност, изпаднаха в противоречие с хуманитарните глобални необходимости. ЕС днес се отъждествява с политическите партии, а не с гражданите. А проблемите на държавите-членки, които са в остра криза, се „решават” с много пари, каквито в бюджета на Съюза просто няма. Без ресурс на МВФ, страните от Еврозоната и даже от по-бедните вън от зоната - Гърция, Ирландия и другите са в „шах”, който бързо може да стане „мат”. Но това не прави еврото победител, то го изтощава, този „ход” е временно решение. За сега се крепи статуквото. „Това което е нужно, е дългосрочна визия за европейската икономическа и политическа архитектура, а не краткосрочен отговор на капризите на пазара. Нужна е политическа класа, посветена на Европа, а не на преследването на един национален интерес за сметка на нечий чужд.”(Джордж Ървин, професор в University of London).

Лидерският дефицит ( политиката не е професия, тя е мисия за знаещи) 

Евросъюзът днес тъпче на едно място. Особено забележимо е това в условията на кризи –  световната хуманитарна или енергийна, или и двете. Евроинституциите са неефективни и тромави, те не могат да сработят бързо поведението на Съюза в критичен момент, както и как точно да се излезе и продължи напред. От години наблюдаваме и в Европа остър лидерски „дефицит”за стратегически мислещи личности, готови да поемат отговорност в условия на локални и световни кризи. Има виждания, че причината за това е поколенческа, което не звучи сериозно. Днешните „лидери” на Европа, независимо от това дали са родени преди 1980 или след това, изглеждат стерилни и преди всичко нямат волята да променят стереотипа на „удобната” среда. Една обществена среда дори да е прекрасна, когато е капсулирана, губи перспективата, не създава лидери. В такава среда обичайното усилие е да се поддържа „статуквото”. За голямата и отговорна политика днес не е работещ стереотипът и на политика-шоумен, самовлюбения егоцентрик, или послушен партиец. Те е по-добре да се насочат към евтини театри и да си изкарват сами хляба. Необходими са личности - знаещи, можещи, здравомислещи и реалисти. Нашата обща „държава” Европа има нужда от политици водачи, които стоят здраво в националната си държава и Съюза, работят неуморно за изграждане на единен и силен ЕС и достойно място на своите народи в него. Лидерската криза показва остра недостатъчност от политици с подготовка, зрялост, способност за поемане на отговорност и посветеност на стратегически мисии. Лидерската криза извади Великобритания от ЕС с абсурдния „БРЕКЗИТ“. Световният лидер днес САЩ беше в подобен сценарий, цял президентски мандат…

С оглед на кризата и бъдещето – ЕС трябва да придобие държавност 
ЕС днес представлява съюз от държави, които са обединени около определени в близкото минало стратегически цели. Но ЕС не е държава, не е даже федерация или конфедерация. Днешното структуриране на Евросъюза представлява една „схема”, направена преди десетилетия, консолидирана преди всичко от съществуването на Североатлантическия пакт (НАТО). С последните две вълни на присъединили се държави картината е доста променена, консолидацията не е така ярка и ефективна. За съжаление, днес в ЕС са събрани под една „шапка”, доста неравни участници, въпреки декларираното равенство. Успоредно с това, ръководните органи на Съюзът активно се бюрократизираха и размножиха с увеличения брой държави-членки. Числеността на ръководните и обслужващите институции в Брюксел вървят неспирно „нагоре”. Очевидна е спешната необходимост от трезви прагматични идеи за промяна и свиване на разходите. В тази връзка си позволяваме да предложим едно моделно виждане за съсредоточаване на ресурси в значително по малко работни институции, клонирани в държавите-членки, чрез изграждане на 7 Европейски Агенции, по един изпитан „модел” от американския континент. С този модел, вместо многобройните и нелогично систематизирани „еврокомисарства”, днес на брой 27, ще ги намалим на 7 и то ефективни и работещи, със свои звена във всяка държава-членка. Универсалния организационен принцип ще консолидира и поевтини не само съюзните институции, но и националните. 
Защо изборът ни е да започнем с  EUROCOAST GUARD?

Изборът на точно тази „евроагенция” за моделно представяне не е случаен. Моделът е добре изпитан и се прилага успешно повече от два века (4 август 1790) в САЩ. Американската „Брегова Охрана” ( US Coast Guard ) е структура, която е развила своите функции през един продължителен период и днес е един от стълбовете на американската държава и безопасността в широк смисъл. САЩ са разположени между два океана – Тихи и Атлантически, а бреговете и се мият и от водите на Мексиканския залив, на север Великите езера, а територията се преполовява от Мисисипи. 

Европа от своя страна е почти изцяло оградена с океани и морета – Атлантически, Северен Ледовит океани, Северно, Балтийско, Средиземно, Адриатическо и Черно море. Дунав пресича почти целия континент и свързва, чрез Рейн и Майн, Черно море и Атлантическия океан. Предлагайки „моделът” за охрана на морските граници и пространства на ЕАБО, не смятаме че той трябва да следва буквално първообраза. Европейските морски държава са родоначалници на корабоплаването в съвременния смисъл. Независимо, от интеграционните принципи залегнали в документите на Обединена Европа, когато става въпрос за безопасност на корабоплаването и многоаспектна външна сигурност, всички страни – членки води своя и доста некоординирана политика. В тази връзка липсва прагматична хармонизация, организационна връзка и обща правна основа на тази стратегическа дейност в отделните държави-членки. И то при положение, че прилежащите морски пространства към страните на ЕС са и негова външна граница. И всичко това в условията на тежка икономическа криза и верижни активности на международния тероризъм.

Моделът евроагенция ”БРЕГОВА ОХРАНА” и други агенции

FRONTEX, Европейската агенция за гранична и брегова охрана — е създадена през 2004 г. , за да подпомага държавите — членки на ЕС, и асоциираните към Шенген държави в защитата на външните граници на пространството на ЕС за свободно движение. Тъй като е агенция на ЕС, Frontex се финансира от бюджета на ЕС, както и от вноски на асоциираните към Шенген държави. Планирано е до 2020 г. персоналът на Агенцията да достигне около 1 000 служители, почти една четвърт от които са командировани от държавите членки и ще се завърнат в националните си служби, след като изтече мандатът им във Frontex.
През 2016 г. Агенцията беше разширена и модернизирана, в резултат на което беше преобразувана в Европейската агенция за гранична и брегова охрана, натоварена с разширена роля, трансформирана от контрол на миграцията в управление на границите, както и с все по-големи отговорности в борбата с трансграничната престъпност.
Многофункционалността, без държавни властнически санкции на командировани служители на Frontex, няма прагматична ефективност и отговорност. Действието на структурата е силно бюрократизирано, кампанийно и неефективно действаща.
Една друга символична и без ясно определени функции и отговорности е инициативата „Три морета“. Тя предлага на континента път за иначе разумен, стабилен и всеобхващащ икономически ръст, базиран в някои от държавите около „трите морета“. Но няма нито една експертна и прагматична идея, която да е насочена, към което и да е, от „трите морета“. Отново остра липса на общо европейска воля и ясни отговорности за широкоспектърните идеи в политическата и икономическата сфери.
Кагато говорим за моделът евроагенция ”БРЕГОВА ОХРАНА”, трябва да имаме предвид преди всичко функционалните направления: безопасност на корабоплаването, пристанищата и бреговата ивица, навигационно осигуряване, търсене и спасяване, емигрантски филтър и митнически контрол, противодействие на наркотрафика и международния тероризъм, защита на природните морски ресурси, гранична сигурност и отбранителна способност. По отношение на структура на Евроагенция ”Брегова охрана”, тя трябва да бъде организирана централизирано(и базирана, в една от европейските морски държави) и обвързана с националните агенции на принципа на централизма, координацията и обективирано разпределение на човешкия и материален ресурс за контрол, осигуряване и ефективна охрана на морските пространства под юрисдикцията на държавите-членки на ЕС. Териториална компетентност на „Брегова охрана” трябва да действа във всички прилежащи морски пространства и международни реки, които са под националната юрисдикция на всяка държава-членка на ЕС, която има излаз на море и река(международна). Националните звена на ЕАБО трябва да действат по изпълнение на оперативните си мисии под общо командване в рамките на своята компетентност и съвместно(оперативно) с прилежащи или близкостоящи държави-членки на ЕС. 
Стратегическите цели на ЕАБО се реализират, чрез Мисии: Морска безопасност, Митнически режим, Предотвратяване на наркотрафика, Гранична и Антитерористична сигурност, Защита и опазване на морската среда. С този модел на ЕАБО ще се поставят основи за модерно и ефективно структуриране на един стратегически сектор , както и ще се спомогне решаване на проблеми, свързани с европейската сигурност (национална и съюзна), митнически, военни и проблеми свързани с наркотрафика и др. Така ще се консолидират и намалят бюджетните разходи на държавите-членки. Координацията, контрола и ефективността на разпръснатите днес дейности в различни институции ще бъдат събрани в една. Първо, в националните държави, второ - в ЕС като цяло. Моделът „ЕАБО” може да се използва и при структурирането на другите „евроагенции”, които се предлага, че ще бъдат съобразени с особеностите и спецификата на дейностите, които следва да бъдат регулирани и управлявани.
Като продължение, на идеята за държавническо преструктуриране на ЕС и заменянето на „комисарствата“ с тематични евроагенции, идеята за които беше изложена с Евроагенция „Брегова Охрана“, или както следва:
Евроагенция „Управление на кризи, Антитероризъм, Сигурност и Отбрана“; Евроагенция „Опазване на генетичния ресурс, биологичното разнообразие и човека“; Евроагенция „Икономика и Финанси“; Евроагенция „Енергийна, Ресурсна и Екополитика“; Евроагенция „Външна политика, Интеграция и Междуконтинентално сътрудничество“; Евроцентър „Анализи и Стратегии“.

Несъмнено, споделената тук идея ще срещне противници от обективна и субективна гледна точка. Първоначално идеята беше да се предложи технократски „модел” за пестене средства на европейския данъкоплатец в раздиращия се от кризи Свят. Да се консолидира и рязко да се намали бюджета на ЕС, както и на държавите-членки. След което „идеята” беше положена върху една по-глобална, но по-прагматична философия, която да кореспондира с  времето,  в което живеем - на застъпващи се кризи, времена на налагащи се промени, независимо от това дали ни харесва да се променяме, или не. А и е необходимо да поемем отговорността за полезното  й действие,  точно тогава, когато днешните европейци и бъдещите поколения не само в Европа имат нужда от нея. 

Защо тази крачка да не направи „стара” Европа? Светът е променен. Налага се да излезем от националните си „черупки”, от остарелите представи за „общност”, нищо не трябва да е за сметка на „другия”. Добрият ход е, да сме заедно, за да устоим на предизвикателствата . И ние – европейците, и всички останали хора на Земята. Бог е един!
И защо, да не започнем да реализираме проектът в един от най-критичните и конфликтни днес, еврорегиони – Черноморският? Или България и Румъния, да направят първите стъпки ?