Д-р Любомир Канов

Ето, Ботев например пише гневно и може би прекалено обвинително срещу “православните скотове”. По стандартите на някои мои приятели, модерни, възпитани в съвременните западни ценности, това е типичен “език на омразата” или “хейт”, както му казват днес. Ботев е “хейтър”. Вероятно и Стамболов, Захари Стоянов и прочие. “Силно да любиш и мразиш” е осъдително, некоректно, нецивилизовано. 
А защо? 

Та човек изпитва емоции на привличане и отблъскване и това е естествено, доколкото не искаш да отнемеш правата или животът или имуществото на онези, които не обичаш. Няма задължителна, наложена с политически коректен закон, обич. Нито дори Л. Левчевата обич към Т.Ж. , която Той, и да искаше, не можеше да забрани. 

Аз мога и имам право

да мразя онези, които заслужават омраза и да презирам онези, които го заслужават

Предполага се, че Господ ще ги възмезди за злодеянията им в онзи свят или правосъдието, ако то съществува, в сегашният. Аз не съм нито едно от двете. Но имам право на слово, на емоция и на мнение. Включително и на емоцията омраза и презрение, доколкото никога не бих посегнал, под тяхно влияние, към саморазправа. Това се отнася до жалките сцени на софийските кръстовища, към които имам искрено презрение. И нека кажа накрая нещо за патетичните православни прояви на площада. Доколкото са православни, разбира се, а аз не съм съдник за това. Ще го кажа с прости софийски думи, като софиянец, а не като американец, какъвто също съм. Тези на площада, с феноменалните бради, сякаш залепени от лош холивудски гримьор и с развети рокли в ярки цветове, напевно пеещи благославяши псалми със старославянски носовки са “православни” хахавели. Точно това са, да! И псевдомонасите, кацнали като гарвани около бутафорните ковчези, пък и езичниците всред които се развива този фарс из софийските улици заслужават “хейта” на един Ботев. Но аз не съм Поет. Аз днес съм просто един българин, софиянец. Ich bin ein Sofianer! 
Прочие, хейтът към мене може да започне, покорно благодаря! 
Рапорт -даден! 
Радев-при нозе! 
Ура.