50 години от смъртта на Езра Паунд: Човек, който чете, е човек, който живее, книгата трябва да е факел“

Днес се навършват 50 години от смъртта на Езра Паунд – бащата на модернизма и един от най-великите американски поети. 

Представител на модернисткото движение на 20-ти век, с него най-често се свързва и така нареченото Изгубено поколение. 

Паунд допринася за откриването и за оформянето на стила на автори като Т. С. Елиът, Джеймс Джойс, Робърт Фрост и Ърнест Хемингуей.

Сред най-известните творби на Езра Паунд са стихосбирката Ripostes (1912), поемата Hugh Selwyn Mauberley (1920) и незавършения magnum opus The Cantos (1917 – 1969).
Свидетелство за изключителния му талант са думите на Хемингуей: „ Най-доброто от творчеството на Паунд − именно Кантосите − ще просъществува дотогава, докато има литература.“

Ortus1

Как трябваше да го направя?
Как трябваше да не го правя,
за да дам дихание на таз душа?
Да дам на тези елементи име и опора?
Тя е прекрасна като слънчев лъч, като флуид.
Тя няма име, нито място.
Какво да правя, за да разделя душата й,
за да й дам и битие, и име?

Навярно си обвързана, оплетена
навярно си обвързана със неродени елементи
и аз принуден съм да любя пориви и сянка.

Аз моля те да влезеш във живота си,
аз моля те да се научиш да ми казваш “АЗ”,
когато те попитам.
Защото ти си цяло, а не част.
Не участ ти си, ти си същество.