ФАЦ, Дойче веле 

"Съвсем очевидно е, че нежеланието на част от българите да приемат единната европейска валута е плод на руска дезинформация", пише ФАЦ. А еврото ще намали възможностите на Русия да оказва влияние. 

Ако се провали еврото, ще се провали и Европа, беше казала Ангела Меркел в разгара на Eврокризата през 2010 година. Вернер Муслер от „Франкфутер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) припомня думите ѝ по повод влизането на България в еврозоната.

По-скоро политическо, отколкото икономическо решение

Муслер подчертава, че аргументацията на Европейската комисия за това България да бъде приета като 21-ия член на еврозоната е по-скоро геополитическа, отколкото икономическа и предупреждава: „А опитът сочи, че когато политиката доминира над икономическите аргументи във валутния съюз, това рядко завършва добре.“

Включването в еврозоната ще приближи страната до сърцето на Европа, а за трети страни като Русия ще е по-трудно да оказват влияние върху вътрешнополитическите и икономическите решения в София, пояснява изданието.

Необосновани страхове

А Москва от години прави точно това и проруските сили в българската политика са много активни, подчертава авторът, като коментира: „Съвсем очевидно е, че сегашното нежелание на част от населението да приеме единната европейска валута също е плод на руска дезинформация“.

В свой репортаж от София германската обществена медия АРД се среща с протестиращи срещу приемането на общата европейска валута. „Еврозоната е най-лошото, което може да се случи на българите в момента, защото ние и бездруго сме подчинена територия“, твърди жена пред медията. Мъж пита: „Какви са тези европейски ценности? Ние нямаме нужда от еврото. За какво ни е?“. Сред хората се ширят необосновани опасения - например че Европейският съюз ще има достъп до спестяванията им, пояснява Зилке Хане от АРД - а позицията на фигури като президента Румен Радев само подхранва страховете.

Брюксел иска да разглежда присъединяването към еврозоната като сигнал към финансовите пазари, че страната е сигурна част от ЕС. Така го разглеждат и голяма част от онези българи, които приветстват решението. „Политическите ползи изглеждат все по-значими, тъй като протестите срещу еврото носят отпечатъка на Кремъл“, коментира в тази връзка музикантът Веселин Димитров пред „Франс Прес“.

Агенцията припомня трудния път на България към еврото, който беше съпътстван от политически сътресения и седем парламентарни избора. Изданието отбелязва и това, че българското общество остава разделено в отношението си към еврото, като експертите обясняват скептицизма до голяма степен със страховете от повишаването на цените и намаляването на покупателната способност.

Слухове за изкуствено занижена инфлация

В този дебат обаче традиционните икономически критерии по-скоро остават на заден план, пише на свой ред ФАЦ. От една страна, българският лев е стабилно обвързан с еврото от много години, а страната има един от най-ниските държавни дефицити в цялия ЕС. Но от друга - България едва отговаря на критерия за инфлацията, а слуховете, че правителството е ограничило нивото ѝ чрез понижаване на държавно регулираните цени, например в общественото здравеопазване, не затихват, отбелязва ФАЦ. Към това се прибавят постоянните въпроси за корупцията, за ефективността на публичната администрация и независимостта на правосъдната система.

Вернер Муслер завършва текста си с предупреждение: Когато си затваряме очите за част от критериите, както стана в случая с Италия и Гърция, това не води до нищо добро, макар че в България, за разлика от другите две южни държави, в случая не става дума за държавните финанси.