ФАЦ: Поражението на Тръмп в Иран очертава контурите на нов следвоенен ред

Николас Бусе, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ФАЦ

В Близкия изток всеки американски президент от по-ново време се е провалял – някои по-рано, други по-късно. 

Най-далеч стигна може би Бил Клинтън с преговорите си за създаване на палестинска държава. За провала им той и до днес обвинява тогавашния палестински лидер Ясер Арафат. Наистина често се забравя колко пъти палестинците са били изоставяни от собствените си ръководители. Целият регион днес вероятно щеше да изглежда различно – и вероятно по-мирен – ако преговорите на Клинтън в Кемп Дейвид преди 25 години бяха успели.

Неговите наследници в крайна сметка не постигнаха по-голям успех и допуснаха редица грешни решения. Най-пагубното от тях беше войната на Джордж У. Буш в Ирак. Тя не само хвърли тази ключова арабска държава в продължителна трагедия, но и задълбочи сунитско-шиитското противопоставяне в целия Близък изток и позволи на Иран стратегически да разшири влиянието си до границите на Израел.

Опитът на Барак Обама да постигне разбирателство с Техеран чрез ядреното споразумение остави именно тези въпроси настрана и поради това не успя да стабилизира региона. На възхода на „Ислямска държава“ той реагира твърде колебливо.

Логиката на „Авраамовите споразумения“

По време на първия мандат на Доналд Тръмп изглеждаше, че той е намерил начин да разплете някои от многото възли в региона, когато постави началото на процес на сближаване между Израел и арабските държави.

Може да се спори дали е било разумно проблемът с Палестина в голяма степен да бъде оставен на заден план; събитията от 7 октомври 2023 г. говорят срещу тази политика. Но основната логика на „Авраамовите споразумения“ беше толкова убедителна, че и Джо Байдън я запази: сближаването между Израел и арабския свят би отслабило влиянието на Иран, както и радикалните сили сред палестинците.

Сега Тръмп сам разруши всичко това със своята необмислена война с Иран. Макар все още да не е ясно как ще завърши конфликтът, вероятността е голяма и този президент да се провали заради добре познатата комбинация от реалностите в региона и вътрешнополитическите ограничения в Америка.

Единствената наистина ефективна възможност, която му остава след близо шест месеца военно противопоставяне без решаващ резултат, би била нахлуване в Иран. Малко вероятно е той да поеме свързаните с това рискове.

Вместо това започват да се очертават контурите на следвоенен ред, който не може да бъде в интерес на Америка.

На първо място не е ясно как Тръмп отново ще отнеме от иранците новия им стратегически коз – Ормузкия проток. Дори ако все пак бъде постигнато споразумение за свободното корабоплаване през него, целият морски свят вече знае, че Иран може отново да блокира протока по всяко време.

Режимът, за чието сваляне във Вашингтон вече никой не говори, сега разполага с изпробван инструмент за политическа сила и възпиране.

Иран не е Венецуела

Това от своя страна допринася за обединяването на средните сили в региона, както показва новият пакт от Мека между Саудитска Арабия, Турция и Пакистан.

Едва ли биха могли да изразят по-ясно загубеното доверие в американските гаранции за сигурност, въпреки че и трите държави формално остават партньори на Вашингтон.

Както и в Европа, наследството на Тръмп в Близкия изток може да се окаже отслабване на съюзите, които в продължение на десетилетия осигуряваха на световната суперсила влияние и мощ.

Кой след този опит ще разчита сляпо на НАТО? Кой ще се доверява безусловно на американските военни бази в арабския свят?

Тръмп още от самото начало се появи с противоречива външнополитическа програма. От една страна, той искаше Америка да се оттегли от много конфликти и региони по света, а от друга – искаше да демонстрира американската мощ.

Досега това му е донесло успех най-вече в Латинска Америка, но Иран не е Венецуела.

В крайна сметка и този президент не може да спре дългосрочната историческа тенденция – напротив, той дори я е засилил: Америка отслабва, Китай се издига, а средните сили стават все по-самостоятелни.

В Близкия изток това означава нестабилна ситуация в обозримо бъдеще.

Държавите от Персийския залив няма да се примирят с нещо като иранска хегемония, особено ако тя засяга търговските им маршрути.

А в Газа Тръмп досега не успя да превърне крехкото примирие – един от малкото елементи в неговия геополитически актив – в трайно решение.

Палестинският конфликт също ще надживее мандата му, но вече с намаляваща подкрепа за Израел в американската политика.

Партньорството на Тръмп с Нетаняху, колкото и променливо да е то, е предоставило на противниците на Израел много аргументи – както на демократите, така и на републиканците.|БГНЕС