Посланикът на Русия у нас Елеонора Митрофанова публикува на 6 юли тази година в специална статия за списание „Международни отношения“, предоставена за публикуване и на Епицентър.бг. Посветена на проблемите в диалога София-Москва. Озаглавена е: „Като се изгониха руски дипломати от София, стана ли по-добре за някого?“

Какво се крие зад привидно дипломатичния тон на нейно превъзходителство? Има ли връзка между думите й и реалността и историческата истина?

Текстът на Митрофанова е типична хибридна операция срещу България, съшита с манипулации, неверни внушения и лъжливи призиви за братство и добросъседство. 
Тя е изградена съвсем по правилата на съвременната пропаганда и дезинформация, и реално не е нищо повече от целенасочен и добре премерен асиметричен пропоганден терориъм. Статията уж е покрита с плаща на дипломатическата добронамереност и загриженост, но всъщност представлява един голям фейк. Митрофанова не излага коректно  факти, а манипулира и изопачава истината. 

10 манипулативни послания:

1.  „Има и епохални моменти: откриването на монумента на Цар Освободител Александър II в центъра на София (1907 г.), освещаването на храм-паметника на Св. Александър Невски в София (1924 г.), строителството на първата на Балканите атомна електростанция „Козлодуй“ от съветски специалисти (1974 г.), полетът в космоса на първия български космонавт по съветската програма „Интеркосмос“ (1978 г.) и много други.“

Реално това са жалони на руското и съветското робство. Епохални са единствено от гледна точка на руските и съветските имперски амбиции в България и превръщането и в Задунайска губерния. Много от тези символи и до днес хвърлят в духовен и икономически план тъмна сянка над българската независимост и свобода, а единствената им цел е да се внушава на поколенията вечна и безпрекословна признателност към Русия и СССР.

2. „Има и болезнени спадове, довели до разрив в дипломатическите отношения през 1886 г., 1915 г. и 1944 година.“

Митрофанова всъщност подло мълчи, какво се случва в отношенията между двете страни през тези три съдбовни години. През 1886 година Русия къса дипломатическите си отношения с България гневна и недоволна, че премиерът Стефан Стамболов остро се противопоставя на всеки опит за вмешателство в българските дела от руски представители. Стамболов е първият държавник, който осъзнава, че ни чака ново руско робство, по-лошо и от турското. 

Дипломатът премълчава и истината за 1915 г. Реално България и Русия са във война. На 1 октомври 1915 г. е обявено влизането на страната ни в Първата световна война на страната на Тройния съюз. „Братушките“ са гневни на Царство България заради опитите да води самостоятелна политика. Анти българската пропаганда е обхванала мощно руските медии, а омразата към всичко българско се насажда в руското общество. За да даде урок на непокорната млада държава, а и за да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да бомбардира Варна. 14 октомври 1915 година остава една от най-черните дати в българската история. Руски кораби и самолети вероломно нападат Варна, бомбардират морската столица. Тези драматични събития обаче години наред се крият от комунистическия режим в България, който представя Русия и СССР като нашите единствени спасители и закрилници. Преди 106 години обаче българите изпитват реално силата на руската „любов“. Обстрелването на града продължава един час и седем минути, а след това противникът се оттегля. Причината за неочаквания обрат е появяването  на две немски подводници U – 7 и U – 8. Научавайки по телеграфа за бомбардировката, те се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби, изстрелвайки няколко торпеда. Торпилиран е гордостта на руския флот - броненосецът “Три Светители”. Той се накланя на една страна и по-късно потъва край нос Калиакра. На друг миноносец избухва пожар, но плавателният съд е спасен. Към руската армада се насочват и два крайцера, от турската флота, но остават далеч от зоната на конфликта.

Още по-коварно е спекулирането с черната 1944 година. През септември Съветска Русия къса дипломатическите си отношения с Царство България, обявява ни  война, а страна е вероломно окупирана от Червената армия, без да има нито една битка, сражение или загинал съветски войник. Всъщност по време на цялата Втора световна война Москва има работеща дипломатическа мисия в София, а България не е изпратила на фронта нито един войник срещу руснаците. Червената окупация е наложена с кръв и терор и продължава 45 години, а Отечеството ни и до днес не може да се съвземе от най-черното робство, което е преживявало – съветското.

3. “Имало години на плодотворни контакти между България и Русия“, твърди Митрофанова.

Но съвсем не става ясно – за кой период говори. От гледна точка на днешна Русия „най-плодотворно“ е било съветското време. Разбираемо е на Митрофанова да и се привиждат призраците на комунизма и болшевизма. Но през тези 45 години България никога е нямала равноправни и истински партньорски отношения с Кремъл. Бяхме васал на СССР, всяко решение в България се взимаше с волята на Москва, страната ни бе суровинен и производствен придатък на СССР, а независимостта ни бе условна.

4. „От октомври 2019 г. София започва лишената от логика „борба с дипломати“ от Посолството на Русия. В резултат на това до настоящия момент са изгонени общо 9 наши служители. При това някои от случаите предизвикват истинско учудване“.

Това всъщност е истинският акцент в статията на посланика. Опитва се  да внуши, че едни добри хора, работещи за благото на двата народа, са били несправедливо обявени за перосони нон грата, а слид отзоваването им за никого не е станало по-добре. Истината е коренно различна – става дума за изгонени агенти и кадрови офицери на ГРУ и руските специални служби, прикриващи се като дипломати. Благодарение на българското контраразузнаване и партньорските служби изчистването им от страната стана реалност. За Василий Сазанович, Дмитрий Ярошенко, Александър Хватов, Владимир Русяев и др. герои бяха събрани достатъчно доказателства за подривната им и неприятелска дейност.  Апетитите им бяха насочени към  събиране на класифицирана информация в областта на отбраната и енегетиката, засегнати бяха и интереси на НАТО. Но тези персони са просто прашинка в руските шпионски игри на нашата територия. Партньорски служби разкриха, че осем от "убийците на руското военно разузнаване" са били в България през 2015 г. Имената на някои от тях са свързани с опити за убийства на наша територия, но и с отравянето на Сергей Скрипал в Англия. Чешките служби пък алармираха, че агенти на ГРУ са участвали във взривовете на военни складове и заводи в България. През март гръмна и тежък скандал за разкрита шпионска група събирала класифицирана информация за Москва. Сред арестуваните седем шпиони имаше и висши служители в МО и Народното събрание, работили в интерес на Кремъл. Преди четири години македонското разузнаване твърдеше в специален доклад, че опитът за преврат в страната е бил контролиран от руски агенти, чийто логистичен център е в България. Но Митрофанова лицемерно пита – за кого е станало по-добро. Неадекватният въпрос е  разбираем.

Дипломатът вероятно има комплекс от личен опит с експулсиране, споделяйки едно от тях със съпруга си Владимир Тиртишников, агент на руските разузнавателни служби, който през 1982 година е обявен за персона нон грата в Испания заради индустриален шпионаж, докато служи като техник на Аерофлот.

5.“Необходимо е, разбира се, да признаем, че диалогът между Москва и София не протича във вакуум – върху него влияе общата международна обстановка и реалиите на членството на България в ЕС и НАТО.
Струва ми се обаче неправилно да превръщаме нашите отношения в придатък на ситуацията на световната арена и на някакви съюзнически задължения. Това е неуважение към руския и българския народ. Ние винаги се изказваме за прагматизъм, поставяне на националните интереси над блоковото мислене“.

Тук Митрофанова стига до истинските „виновници“, отговорни за лошите отношения между Русия и България, тоест за това, че България престана да бъде васал на Кремъл. Естествено, че лошите са НАТО и ЕС. Членството на България в тези структури е трън в очите на Кремъл. Посланикът внушава, че пред съюзническите задължения и блоковото мислене страната ни трябва да избере верността към Русия и в никакъв случай неуважение към нейния народ. Едва ли, ако бяхме членове на евразийския блок щеше да призовава към подобно безумие и нелоялност към партньори, които никога не са ни поробвали, ограбвали и владели. Нима е забравила за времето на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ, когато по команди от Москва България и другите социалистически страни просто рапортуваха и изпълняваха поставените задачи. 

6. „Ако за България, да речем, е изгодно сътрудничеството с Русия в търговско-икономическата, инвестиционната, енергийната, технологичната и други сфери, следва ли да се отказваме от това заради изкуствено натрапени блокови интереси?“

Блоковите интереси са демократичният и свободен цивилизационен избор на българите. Благодарение на него страната ни е партньор на клуба на най-богатите и най-силните в света. Получаваме всяка години милиарди от ЕС и финансова и военна подкрепа от НАТО. За какво технологично сътрудничество с Русия можем да говорим, след като освен износа на суровини тя отдавна е спряла да разработва и внедрява свои технологии. В кой бранш има водещи световни позиции? Дори и малкото останали руски производства разчитат на западни технологии, софтуер, хардуер, части, детайли и цели системи. Как да говорим за сътрудничество в енергетиката и енергийните проекти, след като там става дума за истинско енергийно робство и зависимост на страната ни от Кремъл. Амбициите им са това робство да бъде вечно, но все по-ясно става, че втора руска АЕЦ в България е невъзможна, предстои диверсификация на газовите доставки и разбиване на монопола на „Газпром“ и т.н.

7. „Обаче плановете за създаване на военноморски координационен център на НАТО във Варна, съвместните мащабни учения с участници извън региона и използването в тях на образа на Русия като „враг“ трудно се вписват в концепцията за добросъседство“.

Как България да вярва на руското добросъседство – видяхме какво се случи с Крим, с огромни територии от Украйна, превърнати във военни зони, непрекъснатите провокации към прибалтийските държави. НАТО е гаранта за българската сигурност и независимост, а изграждането на координационния център във Варна ще бетонира Алианса у нас и ще направи морето ни по-сигурно и по-спокойно.

8. „В заявленията на официални лица на Република България често чуваме, че българската страна подкрепя необходимостта от установяването на добросъседски отношения в региона. Ние също се смятаме за съседи на България – Черно море ни дава обективно право за това – и сме заинтересовани от такива отношения. Русия предлага друг подход – съсредоточаване не върху борбата с мними заплахи, а върху развитието на съществуващия в Причерноморието търговско-икономически, инвестиционен, инфраструктурен, туристически потенциал“.

Представителят на Кремъл у нас обаче мълчи, дали е в духа на добросъседството да се анексират територии от чужди държави, Крим да се превръща в ядрена военна база, а Черно море да се милитаризира и представя като руско море, в което Путин е единственият господар.

9.„През цялата история отношенията на нивото на народите на нашите страни остават топли и близки“.

Това са най-изтърканите руски клишета, с които е въоръжена дипломацията им. Митовете за братушките, общия славянски род и светото православие отдавна са осветени като измамна  стратегия за руска хегемония над определени народи. Как да вярваме на топлите и близки отношения, след като само преди седмица „Комсомолская Правда“ публикува обширен репортаж от България, в който ни наричат „нечовеци“, „крадци на овце“, „порофесионални русофоби“. Авторката Дария Асламова няма как да не е минала през напътствия и инструктаж в Руското посолство в София. Но Митрофанова и дума не обели за тези тежки обиди към българите, които показват реалното отношение на имперски Кремъл към нас. Всъщност преди две седмици самата тя съвсем недипломатично заплаши българите от страниците на „Русия днес“,  със санкции и черен списък за лудите глави у нас, които работят против Русия. 

10. „Основополагащата цел на дипломацията се състои в подпомагане на диалога и създаване на позитивен дневен ред, в поставяне на отношенията на прагматична неполитизирана основа.
Тъкмо с такава задача аз пристигнах в София.“

България има достатъчно основания да не вярва на добрите намерения на Русия. Фалшивата руска обич, пакетирана в дипломатичност я знаем още от времето на граф Игнатиев. От нея най-много още някой национален герой да увисне на бесило. Митрофанова няма шанс да ни заблуди с мераци за позитивен дневен ред, и поставяне на отношенията на прагматична неполитизирана основа.
Помним, че дори русофилът Драган Цанков, проглеждайки за московското коварство, е изрекъл думите в писмо до руския дипломат  Михаил Хитрово: „Не ви щем ни меда, ни жилото!“.